Идва времето от годината, което е любимо на всички нас - пролетта. Съвсем скоро ще завъртим стрелките на часовниците и ще приветстваме с отворени обятия така чаканите слънчеви дни. И така, почти април е – чудно време за лек планински преход.

Оказва се, че неприятната ситуация и пандемията от коронавирус има и своите положителни страни, особено когато говорим за туризъм тук, в родината. 

Пътуването и опознаването на красивата България винаги е привличало пътешествениците, но сега се превърна в нещо като тренд и за хора, които не са чак толкова големи фенове на пътуването. 

Замисляйки се, на територията на България има толкова много прекрасни места, които можем да видим и почувстваме, а преди никога не ни е оставало време. Е... сега е моментът отново до поемем из дебрите на планините, да чуем и видим приказните водопади или да опознаем забравените села, пълни с история. 

Именно в едно такова село ще ви отведем днес...

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългият в България въжен мост.

То буквално е откъснато по света и няма път, който води до там. Вместо асфалт има кози пътечки, а вместо автомобили - домашни животни. 

За да посетим село Лисиците е необходимо първо да стигнете до края на село Широко поле, където може да оставите колата си. След това трябва да поемете по пътека, която се движи успоредно на железопътната линия и не след дълго пред погледа ви ще изникне жп спирка, дървена пейка и табела спирка Лисиците.

Оттук насетне разходката става още по-приятна защото навлизате и в красива борова гора.

Около 30-ина минути ще ви отнеме, за да стигнете до въжения мост, който е дълъг 260 метра. Това е единствената пешеходна връзка, която свързна село Лисиците с останалия свят.

Друг вариант да се "доберете" до селото е чрез лодка, с която да прекосите язовира.

И двата варианта звучат привлекателно, но ако сте човек на силните усещания, със сигурност ще изберете да крачите по дървените греди на леко клатушкащия се мост, пише TrafficNews.bg. Имайте предвид, че на места те са изгнили и трябва да бъдете наблюдателни и отвреме навреме да поглеждате в краката си, което се оказва доста трудно, предвид уникалните гледки, които се разкриват наоколо. По дължината на моста са разположени 40 стоманени въжета, които държат платформата.

Всички пътища до селото са останали под водата, когато през 1954 г. започват да строят язовира, а преди време мостът е бил на друго място, но през 1993 г. водната стихия го отнася. 

След като преминете по него и стъпнете на твърда земя, сякаш се телепортирате в друга реалност. Всичко край вас изглежда едновременно приказно, но и някак тъжно носталгично. 

Ще се озовете насред зелена поляна, на която кротко пасат овце, крави и коне.

Не след дълго ще видите и местните хора, които поздравяват радушно новодошлите с "Добре дошли", но в същото време са предпазливи към непознатите. 

Те разказват, че постоянните жители през зимата са около 25, а лятото стават малко повече от 30. Няма магазин, нито аптеки, нито лекар...улиците са всъщност пътеки, потънали в зеленина и билки, които криволичат между каменните зидове на къщите.

Хората рядко ходят до града и живеят скромно, но са щастливи! Село Лисиците живее в свой собствен свят и датира от 11 век.

В селото има ток, но вода не стига до всеки дом. Няма и хранителен магазин, което принуждава живущите в Лисиците хора всеки ден да преминават описаното до тук разстояние, за да си набавят необходимите продукти. 

Някои от тях се надяват на своите наследници, които живеят в Пловдив или София и ходят по веднъж в месеца, за да им носят по-голямо количество продукти. 

Някога тук е имало детска градина, училище, магазин, но никога пътища. 

Ако добрината е едно от вашите качества, не ходете в село Лисиците с празни ръце. Дори да е малко, непременно вземете по нещичко за хората, те ще се зарадват и освен това ще ви върнат жеста с... букети от чесън и локум.

Жителите тук разказват, че въпреки факта, че са откъснати от цивилизацията, живота тук им харесва и не биха го заменили за големия град. Една от жените страдала от здравословен проблем, което я навело на мисълта дали ще може да се справя, ако се почувства зле. Попитала лекаря, а той и казал "Никъде недей да ходиш. Чистия въздух е най-важен за теб, а там, където живееш го има в изобилие." Тя ни споделя още, че всъщност съществува и друг, 10 км коларски път, между селата Летовник и Лисиците, който обаче не може да бъде изминат с всеки автомобил.

Малкото останали жители в Лисиците се занимават предимно със земеделие и животновъдство. 

Ако ви остане време, не пропускайте да посетите и други забележителности в околността, като скалният комплекс Читкая, средновековните крепости Вишеград и Моняк, пещерата Карангила и скалният некропол в село Широко поле, езерото с водните линии до село Летовник.

Източните Родопи са пълни с мистика, необяснимост и едно сладко безвремие. Нищо не е такова, каквото в големия град – въздухът е по-лек за дишане, а хората по-непринудени.

Чувството, което обзема, е за пълно спокойствие, а тишината се нарушава единствено от звънците на животните, които пасат по хълмовете в далечината.

Желаем Ви приятно пътуване назад във времето!