Публикация в социалните мрежи на жителка на Самоков предизвика силен обществен отзвук заради състоянието на района по пътя Самоков – Драгушиново. Жената споделя емоционален разказ, придружен със снимки на огромни купчини отпадъци, които по думите ѝ напълно са променили облика на места, свързани с детските ѝ спомени.

„Тръгнах за Драгушиново при мама. Обикновено минавам по софийското шосе. Кой ли дявол ме бутна да мина през града, та да разплаче душата ми…“, пише тя, описвайки гледка, която определя като почти апокалиптична.

В разказа си жената се връща десетилетия назад, когато от двете страни на пътя е имало сливови дървета, зелени ливади с пасящи животни и изобилие от гъби. Спомня си сенокоса, песните, детските игри и живия селски ритъм, който е изпълвал района. „Жалко и болно е, че внуците ми никога няма да видят онези поля“, пише тя с горчивина.

Контрастът с настоящето е рязък. Вместо зеленина и живот, днес пейзажът е доминиран от нерегламентирани сметища и отпадъци. В публикацията си авторката поставя под съмнение официалния образ на града, който според нея често се представя в розова светлина в социалните мрежи – с хвалби за развитие, спортни комплекси, пързалки и писти.

„Приказки много си имаме и вярваме в тях заслепени“, завършва тя, изразявайки разочарованието си от разминаването между рекламираното развитие и реалността, която виждат хората на терен.

Ето и цялата ѝ публикация: 

"ЕТЮДИ ОТ "БЯЛАТА ПОРТА НА РИЛА" Тръгнах за Драгушиново при мама. Обикновено минавам по софийското шосе. Кой ли дявол ме бутна да мина през града, та да разплаче душата ми....? Спомням си тези места, но през друго време. От двете страни на пътя Самоков- Драгушиново имаше дърветa със сини сливи. А ливадите пълни с животни на паша. В зелената трева изобилстваше от гъби - печурки и челядинки. Играехме на гоненица, докато беряхме гъби и жадни тичахме към кладенците, от които с шепи пиехме вода. После завардваха ливадите, да расте тревата наволя, за да има сено и отава за животните. И когато дойдеше време за сенокоса, целият кър оживяваше - пълен с косачи, пластачи, каруци... Кипеше труд, чуеше се песен, деца вдигаха врява...И беше така хубаво да обядваш на постланата върху тревата черга, после кротко да заспиш, докато сеното съхне... Гонехме щурци и пеперуди. Беряхме подрумиче. Оплитахме момински венци за главите си. Жалко е... Жалко и болно е, че внуците ми никога няма да видят ОНЕЗИ поля... Навярно това, което видях е само сън, понеже социалните страници не спират да хвалят кмета - бизнесът се развива, най-големия спортен комплекс си имаме и пързалка голяма си имаме, и писта си имаме.... ПРИКАЗКИ СЪЩО МНОГО СИ ИМАМЕ И ВЯРВАМЕ В ТЯХ ЗАСЛЕПЕНИ...."

Снимки: Ирена Тасева