"В своята работа ще бъда строг преди всичко към себе си. Кабинетът ми ще бъде отворен за всички, които търсят съвет и подкрепа. Обичам искрените хора. Гражданите трябва да чувстват, че общината е тяхна. Трябва да бъдем вън от всяко подозрение на обществото. Трябва всеки да знае какво се върши тук. Искам законност и яснота по отношение на гражданството. Да забравим различията помежду си. Аз държа за защита на чиновническия стабилитет в общината, който е от голямо значение. Искам правилно да бъда осведомяван по всички въпроси".

Тези думи казва при встъпването си в длъжност кмет на Пловдив през октомври 1936-та година Божидар Здравков. Речта прилича на много други обещания на кметове, които се борят, за да спечелят вашия рас, но...

Тук има една особеност - Божидар Здравков вече е бил кмет на Пловдив, а всяка дума от тази реч вече е подплатена и доказана.

Следват действия, които предопределят днешния вид на града, решават дългогодишни наболели проблеми и остават и до днес пример за честна политика.

Градът на тепетата е известен със своята античност. Неговата история надхвърля 8000 години и няма камък, който да не може да разкаже интересно събитие. Не случайно присъства в лириките на Дебелянов, макар и за твореца Пловдив да е студен и суров пастрок.

Днес е европейска столица на културата, но до настоящия му облик се достига с много усилен труд. Кметовете на града не са малко, а в историята му са записани много господа, които са се опитали да го превърнат в съвременен европейски град.

Но един успява, а и обичан от пловдивчани и до днес – Божидар Здравков. Забавен факт е, че той не е роден в Пловдив. Неговото родно място е Пирот. Като много други, семейството му емигрира в България след Сръбско-българската война. Учи право в Софийския университет, а след това учи в Загреб. Второто му завръщане го изпраща в Ямбол и Сливен, където работи като съдия.

Там открива и своята бъдеща съпруга Щилияна Кутева. През 1914 г. след сключването на брак, двамата се местят в Пловдив. Там Здравков работи като заместник-прокурор. Оказва се, че двама "пришълци" дават повече за Пловдив, отколкото много други.

Щилияна Кутева полага сериозни усилия за създаването на операта и музикалното училище, резервата "Старинен Пловдив" също не е пренебрегнат. Жената и до днес стои в архивите на града като една от най-щедрите дарителки. Междувременно Здравков заминава на фронта и след като се завръща през 1918 г. заварва още по-плачевно състояние.

Тежкият удар от Първата Световна война е достигнал и до тук. Хората са бедни, мизерията е навсякъде. Работи известно време като адвокат, но трудно приема обстановката около себе си. Така се ражда и идеята да влезе в политиката, при това във време, в което всеки се стреми да спечели пост, разказва "Стандарт".

И той печели – градоначалник на града под тепета. Влизайки в общината той заварва колосалните за времето си, а и за днес, дългове от близо 28 милиона лева, а приходите са символични 400-500 хиляди лева годишно.

Първото нещо, с което се захваща, е да изтегли кредити за ремонти, а и за образованието на децата в Пловдив.

Мнозина още тогава са мислили, че порочният кръг ще продължи, но кметът вече е видял решението. Изтеглените пари от него отиват за облагородяването на града, както и за задвижването на собствена икономика.

Построява се първата общинска кланица, след това създава и предприятие за производство на доматено пюре. Много скоро по павираните улици тръгва и градски транспорт. Бавно и сигурно Пловдив започва да придобива вид на втория по големина град в България.

Докато неговите съграждани спят, той обикалял града и разглеждал какви са проблемите за решаване. А рано сутрин започвал да раздава задачите за изпълнение. Пловдивският панаир също е негова заслуга. Вместо да чакат каналния ред, Здравков и председателят на Пловдивската търговска индустриална камара Обрейко Обрейков заминават за Париж, където представят кандидатурата на града. Това е постижение, което прави в последната година от мандата си.

Добрините на пиротчанина, за когото всеки пловдивчанин е готов по онова време да спори, не са малко. А скромността му е пословична.

По време на неговите мандати получил подарък – торба липов цвят. Кметът наредил да бъде изпратен в пожарната, където огнеборците ще му се зарадват повече, особено през лютите зими.

Наредил на градските работници да чистят целия град, а улицата пред дома му да бъде последна.

Съществуването на стария град е възможно отново с негово решение. Собствениците на западащи къщи не можели да си позволяват да правят ремонти. Здравков ги освободил от данъци, но изисквал домовете им да бъдат поддържани – справедлива сделка.

След преврата през 1944 г. е единственият кмет, който не е жертва на репресии. Продължава да работи за града и културните му дейности. Житейският път на Божидар Здравков приключва на 25 септември 1959 г. в Пловдив. На негово име е кръстена и улица в града на тепетата.