На бул. „Александър Стамболийски“ в Пловдив времето е застинало. Не в някакъв метафизичен, литературен смисъл, а съвсем буквално – работата е спряна от три седмици, а гневът на жителите – не.
Сцената е позната: затворени участъци, кал, разкопки, дупки, шум, а после... тишина. Тишина без работници. Без напредък. Без обяснение. Или както саркастично коментира един потребител:
„Кое не ви харесва? Няма трафик, няма шум, няма работници, няма и прахоляк. Не може да ви се угоди!“
Кал, разкопки, липса на активност и дори опасности до детска градина... Това е в момента бул. "Ал. Стамболийски"
Дупка във времето. И в асфалта
Гражданите алармират, че дори временно отвореният участък между ул. „Димитър Талев“ и Индустриалната зона вече прилича на минно поле. Дупки, напуквания, компрометиран асфалт – и това само няколко седмици след „отварянето“.
„Омръзна ни да живеем в мръсотия. При най-малкия дъжд мазетата ни се пълнят с фекални води. До кога, г-н Кмет?“ – пита гневно жител от района.
Въпросите, които висят като въпросителни над калта:
Защо няма работници от седмици на ключов участък?
Кой контролира фирмата изпълнител?
Защо общината не изисква спазване на срокове и качество, дори и обектът да е на ВиК Пловдив?
Докога хората ще бъдат заложници на вечното „временно“?
Граждански сарказъм и отговорът на кмета
Мрежата прегря от иронични, но болезнено точни коментари:
„Аз много обичам да си играя в калта.“
„Тези цървули колко години ще го правят и ще тормозят квартала?“
"Надявам се в петък да разбера до кога ще е така и да мога да ви отговоря.“ – пише кметът на район Южен Атанас Кунчев.
Господа управляващи, булевард не се строи с обещания, нито с PR постове. Строи се с работници, срокове, контрол и отговорност. А когато няма нито едно от тях, хората започват да питат. И после да викат. Защото калта, в която живеят, не е само по улиците – тя е и в институционалното отношение.
Снимки и видео Kalina Toleva, Facebook
