Монументът на връх Шипка е един от най-величествените паметници в България и символ на извоюваната свобода на страната. Той е издигнат в чест на героизма и саможертвата на хилядите български опълченци и руски войници, които загиват по време на боевете за Освобождението. Днес паметникът е част от Парк-музей „Шипка“ и е сред най-посещаваните исторически места в страната. Особено на 3 март – националния празник на България – хиляди хора се събират там, за да отдадат почит на героите.

Идеята за изграждането на Паметника на свободата възниква през 1920 година. Тогава ветерани от Българското опълчение решават, че подвигът на защитниците на Шипченския проход трябва да бъде увековечен с внушителен мемориал. За строежа са събрани средства чрез дарения от българското общество, което показва колко силно е било желанието на хората да почетат паметта на загиналите.

Проектирането на паметника е поверено на архитекта Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. Строителството започва през 1922 година под ръководството на инженерите Богдан Горанов, Кирил Славов и Иван Данчов. След няколко години усилена работа каменната конструкция е завършена през 1930 година, а тържественото откриване се състои на 26 август 1934 година. На церемонията присъства и цар Борис III.

Самият монумент представлява внушителна каменна кула с височина 31,5 метра. Тя е изградена от доломит и има форма на пресечена пирамида. Над входа е поставен впечатляващ месингов лъв – един от най-разпознаваемите символи на паметника. Фигурата е дълга около 8 метра, висока 4 метра и тежи приблизително 12 тона. Първоначално е било предвидено лъвът да бъде поставен на самия връх на паметника, но по-късно решението е променено и той е монтиран над входа, за да бъде по-видим за посетителите. По стените на монумента са изписани имената на едни от най-важните сражения в Руско-турската война – Шипка, Стара Загора и Шейново.

Вътрешността на паметника също има силно символично значение. На приземния етаж се намира мраморен саркофаг, в който са положени част от костите на загиналите руски войници и български опълченци. На по-горните етажи са изложени бойни знамена, оръжия и други исторически реликви. От върха на кулата се открива впечатляваща панорамна гледка към Шипченския проход и околните планини.

С времето около паметника се появяват и различни легенди. Една от тях е свързана с разположението на месинговия лъв. Според разпространена версия решението за позицията му е било повлияно от дипломатически съображения. Смятало се, че ако фигурата бъде насочена към определена държава, това може да бъде възприето като провокация. Затова лъвът е ориентиран на изток.

Днес Паметникът на свободата е не само важен исторически обект, но и място на национална памет и почит. Всяка година на 3 март хиляди българи изкачват върха, за да си спомнят за героите и за тяхната саможертва. Шипченската епопея остава едно от най-славните и героични събития в българската история, а монументът на върха продължава да напомня за безсмъртния подвиг на онези, които се бориха за свободата на България.