Пешеходци, не минавайте! Това не е предупреждение от институция. Това е вик на гражданин във Facebook. Защото институциите — по стар навик — отсъстват.

"Пешеходци, не минавайте!!! А ако сте с автомобил, погледнете към въпросното място, може би някой има нужда от помощта Ви! Под водата има дупка с дълбочина 1+ м, не е обезопасено!!! Току-що една жена пропадна, оказана й е помощ, за съжаление нямахме възможност да обезопасим поради липса на подръчни материали за това", пише във Facebook Валентина Асенова.

Между Обеля 1 и Обеля 2, „след денонощното, посока моста“, под привидно безобидна локва се крие дупка с дълбочина над метър. Необезопасена. Непредупредена. Нечия „частна собственост“, превърната в обществен капан. Жена вече е пропаднала. Помощ ѝ е оказана от случайни хора — не от табели, не от ленти, не от отговорни лица. Подръчни материали за обезопасяване? Нямало. Подръчни отговорни? Също.

И тук идва любимият български рефрен: „Ама то е частно.“

Частно — значи може да убива?

Частно — значи общината си измива ръцете?

Частно — значи чакаме да стане трагедия, за да се задейства протоколът „след дъжд — качулка“?

В коментарите хората напомнят, че за тази „улица“ се е говорило преди години. Говорило се е, писало се е, спорило се е. Накрая — тишина. Докато някой не пропадне. Докато някой не се нарани. Докато късметът не свърши.

А решението е толкова „сложно“, че звучи еретично: Намерете собственика. Глобете солено. Обезопасете незабавно. Запълнете, циментирайте, обезопасете — днес, не утре. Търсете разходите обратно с лихвите.

Да, толкова е просто. И точно затова не се прави.

Защото е по-удобно да се криеш зад формулировки, отколкото зад бариери. По-лесно е да пишеш „частна собственост“, отколкото да сложиш ограждение. По-безопасно е за чиновника — не и за минувача.

Докато спорим чие е, някой ще падне. Докато си прехвърляме топката, някой ще пострада. Докато мълчим, капани като този ще се множат.

И не — това не е дребен квартален проблем. Това е провал на контрола, провал на реакцията и провал на отговорността. Защото собствеността може да е частна, но рискът е обществен.