Запомнете датата, уважаеми читатели – защото в аналите на българското пътно строителство рядко се случва подобно чудо: път се ремонтира… качествено. Да, да, четете правилно – без дупки, без асфалт, който се отлепя като кори за баница на втората седмица, без участъци, които могат да се режат с нож за хляб.
Говорим за печално известния III-1304 между Бяла Слатина и с. Търнак – „инженерния шедьовър“, който доскоро беше гордостта на родния „ремонт на ремонта на ремонта“. Път, по който колите подскачаха като на родео, а асфалтът живееше по-кратко от букет за 8 март.
Пълни ръце с крадени от асфалт пари, празни души и съсипани съдби! ВИДЕО
Всъщност появи се екипът на European Center for Transport Policies начело с пътния експерт Диана Русинова. Не с лентички и фанфари, а с най-страшното оръжие за родния строител – ежедневен контрол. Ден след ден, с непоколебимо упорство, те стояха на обекта, докато строителната фирма, с всичкото си нежелание, не беше принудена да положи асфалт, който реално отговаря на нормите и изискванията в Република България.
Така, след месеци позор, пътят вече е път. Чудото е факт. И ако държавата прави „ремонт на ремонта на ремонта“, то Диана Русинова и нейният екип направиха контрол на контрола на ремонта – и се оказа, че това работи.
Сега остава да видим колко дълго ще издържи това ново „качествено“ творение, преди някой пак да реши, че му трябва ремонт. Защото, знаете – в България асфалтът е като киселото мляко: има срок на годност.
Бащата на Сияна: Парите за асфалт са за асфалт — не за лукс, имоти и лимузини
