Заради пандемията има огромен ръст на българи, които се завръщат от чужбина, за да живеят в родните си села.

Става дума за млади хора с професии, които доскоро са работили в Англия, Франция и Германия, но са решили да загърбят забързаното ежедневие на Запад, разказва пред "Монитор" председателят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов.

По думите му става дума за трайно заселване, като най-търсени са местата около големи центрове като София, Варна, Пловдив, Велико Търново..., като целта е да са на 30 минути път с кола до градския център.

"Още при първата вълна на COVID-19 се забеляза тенденция на завръщане в селата. Пандемията е катализатор и тя накара много българи да сменят начина си на живот. Вече хора с престижни професии, които са спестили някакви пари, в един момент решават, че вече не искат да са част от тази матрица на Запад. Видели са пробойни в системата там и затова се завръщат у нас, като предпочитат селата", коментира Борисов.

Изискванията на хората пък са за къщи с минимум декар площ, със свободно пространство и зелени зони около тях.

"Има бум на строителството на нови къщи, както и възобновяване на стари най-вече около София, Варна, Търново. Все още е по-слаб интересът към имоти в Северозапада, като причината е по-високата битова престъпност", обяснява Борисов.

Според него българите, които се връщат у нас, го правят напълно осъзнато и решението им било трайно. Повечето от тях заявявали, че си вземат еднопосочен билет.

Така, за разлика от миналото, по времето на комунизма, когато в селата се заселваха предимно пенсионери, сега тенденцията е там да живеят млади и активни хора, които искат да стартират бизнес, или пък да работят дистанционно.

"Селските ни региони имат един голям плюс и той е, че имат интернет. Това позволява дистанционна работа. Има вече и доста журналисти, които работят дистанционно в селата", казва още Борисов. Повечето от хората пък предпочитали да се занимават с биоземеделие не толкова от икономическа гледна точка, а заради здравословния начин на живот. Търсели загубената връзка с природата.

"Когато имаш градина и отглеждаш зеленчуци и плодове, имаш физическо разтоварване. Тогава нямаш нужда от фитнес, но е и гаранция за чиста храна. За щастие нашите села не са замърсени както тези в западните страни заради индустриализацията", настоява експертът.

Според него вече има разцвет на българските села и тенденцията е осезаема.

"Но не бива обаче да бъркаме нещата, когато става дума за развитие на селски региони и създаване на нови общности и корпоративно земеделие, при което някои разчитат предимно на субсидии. Тези хора, на които помагаме, не се надяват на европейски средства, а напротив - опитват се да създадат добавена стойност на базата на опита и познанията си. По този начин си осигуряват доходи", обяснява Борисов.

Заради голямото търсене: Цените на къщите тръгнаха нагоре

Цените на имотите в повечето села тръгнаха нагоре заради засиленото търсене покрай пандемията от COVID-19 и желанието за бягство от градската среда. Това отчитат още от Асоциацията на българските села. Така цената на къща от 80-90 кв. м, с двор 500-800 кв. м, вече се равнява на цената на едностаен апартамент в близкия общински център. Къща от 100-130 кв. м, с двор 700-1200 кв. м, пък струва колкото двустаен апартамент в близкия общински център.

Нови къщи в селските региони на Велико Търново, Ловеч, Троян, Стара Загора, Казанлък, Сливен, Пазарджик пък се търгуват за около 65 000-120 000 EUR при средна квадратура около 120 кв. м с около 1000 кв. м дворно място.

Според данни на Асоциацията на българските села през 2021 година ще се търсят предимно къщи в ценовия диапазон от 20 000 до 90 000 лв. Очаквало се и активизиране на строителството на нови къщи. Прогнозата е най-високи да са цените в селата, близки до туристически места и природни забележителности, както и такива с добра прилежаща инфраструктура и свързаност с интернет.