Ако търсите нов туристически обект в Димитровград — не търсете повече. Най-накрая имаме нещо, което да конкурира паметниците, фонтаните и парковете: един славен, горд дънер, издигащ се като символ на това, че българската градска среда никога не разочарова.
На пръв поглед — просто останка от дърво. Но хората с по-фино чувство за естетика веднага ще разпознаят в него дълбок архитектурен замисъл. Това не е обикновен дънер — това е постмодерен протест срещу скуката на равния асфалт. Докато останалите градове поставят знаци и линии, в Димитровград поставят препятствия. За стил. За разнообразие. За да не може случайно някой да паркира лесно.
Някои иронично предполагат, че това е нова транспортна иновация:
„Това е кръгово за улеснение на паркиращите.“
И всъщност звучи логично — в страна, където дупките се броят за трафик калъп, защо пък дънерът да не бъде ориентир?
„Завий след брезата, паркирай до кестена, внимавай с дънера!“ – звучи почти като GPS с поетична душа.
Еколозите вероятно вече са в дилема: Да го премахнат ли, или да го оставят като експеримент за „градска реинкарнация“?
Може би напролет ще избуи — символично, за да ни напомни, че в България дори и изсъхналото не се предава, а просто пречи.
Еволюцията тук работи обратно — първо дърво, после дънер, след това пейзажна инсталация с фасове и бурен.
„Моля, отговорните институции да се самосезират!“ — зове във Facebook Милен Тодоров. Да, разбира се. Те в момента тъкмо се приготвят за това — след кратко кафе, няколко заседания и тримесечна проверка по документи. Ако всичко върви по план, дънерът може би ще бъде премахнат преди следващата ера на ледовете.
Дънерът на паркинга на жп гара Димитровград не е просто парче дърво. Той е живо свидетелство, че когато бюрокрацията срещне безхаберието, винаги се ражда произведение на изкуството.
