Министърът на вътрешните работи Емил Дечев и главният секретар Георги Кандев посетиха днес Пловдив за среща с ръководството на ОД на МВР – Пловдив и директора на дирекцията Васил Костадинов. Визитата бе съобщена в последния момент, но се оказа съвсем рутина – и като съдържание, и като поведение от тяхна страна. След близо едночасов разговор двамата слязоха пред медиите, за да отчетат резултати в противодействието на предизборните нарушения. Още от самото начало тонът на изявлението беше показателен – повече самочувствие, отколкото съдържание, пише TrafficNews.
„Няма наши и ваши", разкриха схема с пари за гласове ВИДЕО
По време на брифинга бяха изнесени проценти за ръст в работата по сигнали и проверки, свързани с изборния процес. Данните звучаха гръмко, но зад тях в Пловдив стоят единични случаи, което поставя под въпрос реалната тежест на тези отчетени успехи. Вместо конкретни отговори по важните местни теми, журналистите чуха проценти, общи формулировки и дори препратки към Бяла Слатина, но не и яснота по въпросите, които вълнуват обществото тук и сега.
„Оставка на Васил Костадинов!" отекна в столицата ВИДЕО
А най-същественият въпрос към министър Дечев беше именно този, по който хората в Пловдив очакват отговор – какво се случва с обещаната проверка на директора на пловдивската полиция Васил Костадинов. Това е темата, която продължава да предизвиква силна обществена реакция след протестите на близки и съпричастни към каузата за справедливост за убития Димитър Малинов от Цалапица.
На въпрос какво се случва с проверката, обещана на майката на Митко – Атанаска Бакалова, министърът даде стандартен, формален отговор: че тя все още тече и че при установени нарушения ще бъдат предприети дисциплинарни мерки.
С този отговор обаче отново не беше дадена никаква конкретика – нито за сроковете, нито за обхвата, нито за етапа на проверката. И точно тук пролича най-същественият проблем – МВР не се управлява формално. То не може да работи с дежурни фрази, когато обществото очаква отговорност, а не чиновнически изрази.
Когато журналистите продължиха с въпросите, защото казаното очевидно не изчерпваше темата, Дечев на практика наложи своеобразен „мораториум“ върху питането. Той отказа да отговаря на въпроси на TrafficNews с аргумента, че журналистът вече бил задал „три или четири“ въпроса и трябвало да се даде думата и на други журналисти.
Това поставя логичния и напълно ироничен въпрос: броят на въпросите ли притеснява министъра, или тяхната същина? Защото когато един отговор е ясен, конкретен и убедителен, не се налага да бъде пазен с ограничителен режим. Но когато е формален, неизбежно следват още въпроси.
Именно това се случи днес в Пловдив. Колкото повече Дечев говореше, толкова по-ясно ставаше, че не иска да влиза в същината на проблема. Вместо да даде точен и честен отговор защо проверката се бави и какво реално може да последва от нея, той предпочете да премине през темата възможно най-бързо и да затвори разговора.
Още по-показателна беше и реакцията на самия Васил Костадинов. В момента, в който министърът си тръгна, директорът на пловдивската полиция побърза да се прибере и да се скрие зад металната врата на Областната дирекция на МВР – там, където очевидно се чувства най-силен. Там, където няма неудобни въпроси, а само йерархия, тишина и сляпо подчинение.
От цялата система на МВР точно той ли се оказа незаменим? Точно той ли беше правилният избор за Пловдив в момент, в който общественото доверие е сринато? И защо министърът така упорито избягва да даде ясен и убедителен отговор?
Майката на Митко към Дечев: Проверката е параван, за да държите Костадинов на поста
Докато на тези въпроси няма честен отговор, всяко говорене за „проверки“, „процедури“ и „дисциплинарни мерки“ ще звучи като опит за печелене на време и замазване на отговорността.
Днешната визита в Пловдив трябваше да донесе яснота. Вместо това донесе още съмнения. Показа министър, който говори с проценти, но се дразни от конкретни въпроси. Показа директор, който стои уверено до властта, но бърза да се скрие, когато остане сам срещу журналистите.
А когато държавата говори формално, но бяга от същината, хората с право остават с усещането, че истината отново е оставена отвън – пред заключената метална врата.
