Броят на сватбите у нас е близо три пъти по-голям от броя на разводите. Това става ясно от данни от проектотчета за 2018 г. за изпълнение на Националната стратегия за демографско развитие на населението (2012-2030 г.), който е качен за обществено обсъждане.
Сключените бракове през миналата година са били 28 961 или с 368 повече спрямо 2017-а.
Ръст бележи и броят на разводите, които през минала година са били 10 596 или със 185 повече семейства са разтрогнали официално съжителството си спрямо 2017-а.
По-голям дял от регистрираните бракове и разводи са сред населението в градовете, показват още данните в проектотчета на социалното министерство.
Новите семейства извън селата са близо три четвърти от всички (21 463).
Областите с най-много бракове на 1000 души от населението са в Добрич и Разград, а най-нисък е коефициентът на брачност в областите Перник и Ловеч.
4 от 5 прекратени брака също са в градовете. Най-често разводите са по "взаимно съгласие", следват причините "несходство в характерите" и "фактическа раздяла".
Според статистиката повечето младоженците не дочакват своята сребърна сватба, тъй като средната продължителност на брака е 15,9 години.
В същото време е нараснал броят на извънбрачните раждания. За 2018-а те са 36 656, или 58,6% от всички раждания. За три от четири новородени в семейство без брак (78.8%) има данни за бащата. Това означава, че тези деца най-вероятно се отглежда от родители, живеещи на семейни начала.
Общата картина показва, че миналата година са регистрирани 62 576 родени деца, от които 62 197 (99,4%) са живородени. В сравнение с 2017-а те са намалели с 1758 деца.
Починалите българи през миналата година пък са над 108 500, като броят им нарежда страната ни на първо място сред петнадесетте държави-членки на ЕС с най-висока смъртност (-6.6‰). България е следвана от Латвия (-4.9‰), Литва (-4.1‰), Хърватия, Унгария и Румъния (-3.9‰). Отрицателният прираст на населението и външната миграция са причина за една година страната ни да се стопи с близо 50 000 души.
От тях 3 666 са избрали друга страна за живеене, а намаляването на населението с още 46 329 души е заради отрицателния прираст.