ЕС скоро ще одобри кандидатурата на България за еврозоната

"В продължение на десетилетия левът беше обвързан с еврото, но страната нямаше думата върху решенията на ЕЦБ по паричната политика, тъй като не беше член. Ако България се присъедини към единната валута, както е планирано, през 2026 г., централният банкер на България ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ. Тъй като обаче ще бъде едва 13-ият по големина член на съюза, представляващ по-малко от 1% от брутния му вътрешен продукт, влиянието ѝ върху Съвета ще бъде ограничено", пишат още от Politico.

Изданието пише, че София в момента е на път да изпълни критериите за влизане в еврозоната, след като намали инфлацията до целевия процент - едно от най-големите препятствия в процеса досега. 

За да се присъедини към еврозоната, средният темп на инфлация на България от април 2024 г. до април 2025 г. трябва да бъде в рамките на 1,5 процентни пункта от темпа на инфлация в трите страни от ЕС с най-ниска инфлация.

През 2024 г. това са Ирландия (1%), Италия (1,4%) и Люксембург (1,6%).

Инфлацията в страната ни спадна от 4,7% през 2023 г. до 2,6% през 2024 г. Но се очаква тя да се повиши до 3,6% тази година - доста над нивото от 2,1% в еврозоната за 2025 г. - до голяма степен поради увеличението на ДДС върху много артикули в началото на годината.

КС, дело, референдум

На този фон, днес Конституционният съд образува дело по искането на президента Румен Радев. Докладчик по делото е съдия Красимир Влахов.

Припомняме, че в петък Радев сезира КС за задължително тълкуване на Конституцията и обявяване за нищожен отказа на председателя на НС Наталия Киселова да постави за разглеждане от парламента предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?”. 

Радев иска Конституционният съд да даде задължително тълкуване на следните въпроси:

„Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за произвеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?”.

„Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон?”.

Сблъсъците по темата за еврото продължават.

Място за политически дебат в темата за приемането на еврото вече няма, категоричен е премиерът Росен Желязков.

„Времето на този дебат беше през 1997 година. Няма да влизаме в него, когато нацията трябва да бъде уверена, че въвеждането на еврото е само от полза за по-добрата конкурентоспособност на нашата икономика. И ние да вкараме дебат, който всъщност манипулира хората и всява в тях страхове и управлява тези страхове. Ние нямаме нужда като правителство от този мизансцен и от това либрето”, заяви Росен Желязков, предаде NOVA.

И допълни - всички отговорни политици и институции са много наясно за това къде стои България по пътя към еврото, защото страната ни вече има приет закон за въвеждането му.

„Когато този закон е обнародван с указ на президента, дебатът после навява на това, че ние говорим за други теми – далечни в настоящия момент от перспективата за президентската кампания през следващата година”, заяви Желязков.

Големият разговор за еврото в България липсва според вицепрезидента Илияна Йотова.

„Обиди, квалификации, всякакви сюжети се леят от всички точки, но по съдържателните и по важните въпроси на хората отговори няма. Ние първо не проведохме разговора за това каква е ситуацията в момента в еврозоната. Ние влизаме в един клуб. Знаем ли какво е положението на този клуб? Какви са неговите параметри? От друга страна не отговорихме и на конкретните страхове на хората”, заяви Йотова.

Държавата ще е нетолерантна към възможни спекулации с цените, а според синдикатите - увеличение на цените на бързооборотни стоки като кафе и вода, са нормални.

„Трябва да го кажем сега, ние. А не някой да ни каже - видяхте ли, ние ви казахме, а вие го премълчахте. Такива факти трябва да казваме без да ни е страх, защото това е една обективна информация”, заяви Пламен Димитров от КНСБ.

Снимка: Васил Донев/EFE чрез EPA