Богдан и Каравелово - през обектива на Анастас Търпанов.
През 2022 година в първите дни на септември няколко села в Карловско бяха засегнати от тежки наводнения. Потопът нанесе сериозни щети, а мнението на експерти е, че възстановяването ще продължи поне година... Ние не сме експерти, но нашата прогноза е трагична - възстановяването от този воден ад ще се проточи. Всъщност - трябва ли да си експерт, за да констатираш това? Помислете над този въпрос, чийто отговор е скрит в следващите редове.
Фотографът Анастас Търпанов посети селата Богдан и Каравелово и сподели какво се случва там - 4 месеца и половина след наводнението. Той е катеричен, че местната власт и държавата проявяват нулен интерес към тежката съдба на пострадалите от потопа.
"Изчистиха отгоре тинята, раздигнаха големите дървета, община Карлово раздаде парите от даренията на пострадалите след едно спорно описание на щетите и в момента всичко е в застой", написа Търпанов в личния си Фейсбук акаунт.
Той добави, че хората възстановяват отнесените от наводението къщи със заеми и средства от приятели.
"Дори и къщите, които са ремонтирани и възстановени напълно, продължават да избиват вода от стените и пода, това би могло да се оправи евентуално чак следващото лято при подходящи условия", написа още фотографът.
Ето как Анастас Търпанов описва тъжната картинка:
"В описанието на щетите никой не е взел предвид градините на хората, а усещам, че доста от тях това е голяма болка, освен че са били вид прехрана, са им носили успокоение и радост от работата навън и със земята. Много от хората освен зеленчуците са имали лози и овошни дръвчета, от които помен няма. Огромни каменни довари са заминали безследно, сега хората изливат бетон и слагат ламарини, просто е по-бързо и евтино. Някои нищо не слагат, защото нямат такава възможност, замерването на парцелите на места е било пълен фарс, дотолкова че длъжностите лица пред къща на човек да казват, че я няма къщата.
Масово пак продължават да се оплакват, че има много хора, които не са пострадали, но са взели по 2 по 3 пъти електроуреди, дарени от различни организации или пострадали хора, които не са имали нужда от това, също са взимали повече. Повечето хора се подкрепят взаимно, но има и доста разеденени. Най-голяма благодарност имат към доброволците, които са свършили супер много работа и са дошли от цяла България. Армията също помогна много, но беше организирана със закъснение, бяха малко и много зле координирани от властта.
Работа има още много, както по общинската инфраструктура, така и по къщите и дворовете на хората. Естествено - помощ физическа няма, както и финансиране вече няма.
Напролет щяло да продължи чистенето, но кога, какво и колко - никой нищо не знае, масово хората вече не се и надяват. Приели са нещата и се борят колкото могат за себе си и до там.
Хората все още са много уплашени. Разказаха ми за възрастни хора, които са плачели посред нощ след последните дъждове от преди няколко дена (тепърва се окачват повече), хората ходят до реката, където брегът е най-нисък, за да я проверяват постоянно, да видят дали няма да ги залее пак. НИКОЙ не е говорил с тях как се чувстват и имат ли нужда от адекватна психическа помощ, НИКОЙ!
Голяма част от хората, които не са се завърнали в къщите си поради една или друга причина или ходят на работа през седмицата може да ги намерите през уикенда, все нещо шетат и оправят, така че ако имате възможност посетете селата, поговорете с тях, вижте дали по някакъв друг начин може да им помогнете, но дори малко прекарано време и разговори са добре дошли за тях, те искат да споделят, искат да излезнат от тази рутина, която ги задушава постоянно и мислите за прииждащата река. Държава няма, това е ясно, но нека ние бъдем хора и да помагаме.
Мога да пиша още много, мога и още много снимки да кача, но няма смисъл, мисля че и така се разбира достатъчно каква е ситуацията."
Фотокредит: Анастас Търпанов