Спор с нарастващо обществено напрежение се разгоря в Сливен, след като публикация в социалните мрежи отново повдигна темата за бездомните кучета в града. В пост от 28 май във Facebook, потребител с име Радост Русчо Русчеви алармира за глутница, която, по думите му, „напада деца“. Към сигнала е прикрепена и снимка на кучетата, а текстът гласи:

„Глутница от кучета нападат деца. Моля, помогнете! 5 пъти звънях на тел. 112 да се отзове Кожлиев да ги прибере“.

Последвалите коментари под публикацията ясно показват, че темата разделя сливналии на два лагера – тези, които смятат, че животните са агресивни и създават реална опасност, и други, които ги защитават като безобидни и изстрадали същества.

„Глутница (може и да е същата от снимката) днес нападна дете в двора на 12-то училище в „Сини камъни“. Мисля, че трябва да се вземат мерки!“, написа Криси Димитрова, като потвърждава опасенията, че подобни случаи не са изолирани.

От другата страна стоят коментари с ирония и недоверие. „Боже мили, вие не сте добре! Те са големи колкото котка. Вземайте си хапчетата редовно“, реагира остро Адриана Прокопова. А Стелияна Конарева добавя: „Много големи и страшни ми изглеждат, наистина - опасно е положението. Ако може, бихте ли качили видео на тяхно нападение“.

Защитниците на животните са категорични – вината не е в кучетата, а в липсата на контрол и хуманна политика. „Кротки, беззащитни и мили душички. Замислете се само защо те са на улицата?“, пита Ванина Викилева. Според нея кучетата страдат не по-малко от хората.

Но други изразяват дълбоко разочарование от отсъствието на адекватни мерки от страна на местната власт. Десислава Бакшева пише: „На всеки ъгъл има кучета. Пред баничарниците сутрин има големи песове, цели глутници. Като са по много и нападат. Ами това държава ли е? Всичко е оставено на произвола и ако се случи нещо - никой не носи отговорност“.

Коментарът на Нели Тодорова обобщава настроенията на много граждани: „Спрете се вече кучезащитниците! Спрете се! Имайте поне малко съвест и си замълчете. Писаха, че нападат деца. Веднага се почва - децата ги дразнили!? Ами не, не ги дразнят децата. Има си и злобни кучета, както е и при хората. Човекът търси помощ - веднага децата са били виновни. Не ви е срам направо!“.

А според Димитър Божков, кастрацията и връщането по места не решават проблема, а го пренасят в други части на града: „Поредна партида беше пусната миналата седмица в кв. „Ново село“. Събират се на глутница и лаят по коли, децата се оплакват“.

Случаят в Сливен не е изолиран – подобни спорове се водят и в други градове на страната. Ясно е едно – общественото търпение се изчерпва, независимо от коя страна на дебата се намират гражданите. Докато общината не излезе с конкретна, устойчива и прозрачна политика за справяне с популацията на бездомни кучета, емоциите ще надделяват над решенията, а напрежението ще расте.