Въпросът „Трябва ли да се заключват училищните дворове?“ от години разделя обществото. Едни настояват за свободен достъп до спортната и учебната инфраструктура извън учебно време, докато други алармират за зачестили вандалски прояви и посегателства, които превръщат тези пространства в свърталища за безотговорно поведение. Последният случай от двора на 33 ОУ „Санкт-Петербург“ в София нагледно показва защо второто мнение печели все повече поддръжници.
На сутринта столичани се натъкнаха на грозна гледка – училищният двор, вместо да вдъхва ред и култура, се е превърнал в сцена на нощен гуляй. Масата за тенис на маса, предназначена за игра и спорт, е превърната в импровизирана маса за пиене. Броят на бирените бутилки и пластмасови чаши с остатъци от алкохол е показателен – празник е имало, но не и уважение към мястото. Под масата асфалтът бил осеян с шльопки от семки – своеобразен килим от безотговорност.
„После не се чудете защо все повече училища започват да заключват дворовете си!“, възкликва възмутено Борислав Станчевски – един от свидетелите на гледката, който сподели снимки от мястото в социалните мрежи.
Случаят повдига и по-широк въпрос – пазим ли обществените пространства, когато не са под наблюдение? Ако училищните дворове трябва да бъдат достъпни за децата и общността, не трябва ли и ние като общество да носим отговорност за състоянието им?
В момент, в който много учебни заведения влагат средства в обновяване на инфраструктурата, случаите като този демотивират и създават усещането за безнаказаност. Вандализмът не само руши имущество, но и отнема възможността на ученици и граждани да използват дворовете по предназначение.
