Много български села имат любопитни имена, зад които се крият интересни истории.

Село Гугутка – разположено близо до българо-гръцката граница и често посещавано от туристи заради красивите стари къщи, а то е оредяло откъм хора, днес са под 60.

"Напред селото е било на изток, 1 км тракийско старо селище, което е наброявало някъде около 700 семейства. На Димитровден, на черква, там са излизали 40 млади невести, но към XVIII век, когато се появява чумата, селото се разпръсва и народът бяга към Балкана. Kато поутихнало положението, хората започнали да се завръщат", разказва пред bTV Димитър Везиров, един от малкото жители на село Гугутка.

Селото било орисано за втори път да остане без душа, през 1913 г. то било опожарено. Стара църква и костница напомня на местните за ограбените и избити семейства в миналото. Хората обаче намерили нови сили да изградят живота си.

Създали голямо училище с 18 учители. Единият от тях – талантлив художник, който рисувал с въглен.

"Когато се събрали да решат какво име да дадат на селото, вече имало заповед на Царя и единият това, другият онова, имена на цветя, на животни и той казал "слушайте – тук има много гугутки, дайте да го кръстим Гугутка", обяснява Димитър.

Гугутка било едно от най-богатите села в района. Хората изкарвали парите си с бубарство, тютюн и животни.

"Къщите са направени специално за отглеждане на буби и съхранение на тютюн, долните етажи са помещения за добитък. Когато дойдох тук за първи път ноември 1970 г.,селото беше пълно, почти нямаше празна къща", спомня си с усмивка той.

Сега открехнатите стари прозорци, през които не се подава никой разказват за болката и страховете на хората - едно красиво селце, близо до браздата, да не притихне отново в самота.

Днес тук има само 4 работни места. Eдно от тях е в магазина, от който пазаруват съседните села.

"Семейството ми реши да направи магазин и преминахме през хиляда перипетии – 4 години го купувахме, 4 години го оборудвахме и се подписахме на 400 места, че голяма работа открихме - един селски магазин", добавя Димитър.

За местните селският магазин означава много. Там се събират всички. Там се научават новините. Там обсъждат и бъдещето, в което все по-малко вярват.

Снимки: bTV