Драстичен вертикален дисбаланс има в България - липса на младо и силно застаряващо население.

Tова показва изследване на Регионалните демографски дисбаланси у нас на фондация "Фридрих Еберт - България" и представено от доц. Георги Бърдаров, доктор по география на населението и селищата, зам.-декан на Геолого-географския факултет в Софийския университет.

Изследването показва неологично големи териториални демографски диспропорции, направено е през 2019 г. преди пандемията от коронавирус. Възрастовата пирамида на България сочи, че една от най-големите групи е при жените между 65-69 г.

Топим се до 5 млн. души. Ще обезлюдеят цели райони

Друг акцент - големи регионални демографски диспропорции, резултатът от непоследователното и политически обремененото развитие от Освобождението до днес, което го няма в нормалните държави.

"В България непрекъснато започваме отначало, проблем, който се отразява във всички останали сфери в страната", смята Бърдаров.

Още изводи от изследването - Южна България изпреварва по всички показатели Северна България заради невъзможността за адаптация при прехода от социализъм към пазарно стопанство, макар в северната част да има транспортни и демографски ресурси, които стоят неизползвани.

Демографските проблеми са заради това, че имаме най-високата смъртност в Северозападна България - Видин, Монтана, Враца. Няма административна единица в Европа с такъв промил смъртност. Има общини, в които смъртността надхвърля 30-40%, такава смъртност в света е имало само в Африка и Азия, и то при тежки военни конфликти и малария, пример са общини като Хайредин, Бойница и други, главно заради срив в здравната система и бедността, посочи Бърдаров.

В страната ни населението на 65 и повече години е главно във Видин, Габрово, Кюстендил, Ловеч. Направен е коефициент на демографско заместване, който отчита пенсионерите с колко работещи са заменени - Видин, Габрово, Смолян - около 100 на 40.

Отбелязват се райони в тежка демографска криза - естествен прираст по-нисък от 10% и много по-висок дял на населението над 65 г. възраст, отново главно в Северозападна България и Централна България - Габрово, Велико Търново и районите от Краището. На областно ниво няма район, който да е с естествен прираст.

От данните става видно, че градското население ще достигне 79%, като най-слабо засегнати ще са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора - 48% от населението на градовете и 38% от населението на страната.

Малките градове ще се окажат неподготвени за тази конкурентна среда, силно застаряло население, която няма да успее да отговори на изискванията на пазара на труда - това ще е в градовете с под 3000 души население, което сега формира 68% и ще достигне до 2040 - 81%.

Прогнозата показва и образуването на "демографски пустини" - гъстотата на населението е под 10 души на кв./километър, териториално разрастване на пустините - като териториите през 2001 г. са били 23%, 2030 - 59%, 2040 - 69% от територията на страната.

На два района обърна Георги Бърдаров внимание - Пловдив и Бургас. Първият се е променил в положителна посока заради влагането в икономическата зона на града. Бургас - образованието тръмплин за цялостен рестарт, като е въведен дори адаптиран модел към финландската система на образование, еднакво модерно оборудвани класни стаи във съвременни електронни ресурси с официална програма.