Ако някой търси пример как не се прави ремонт, може спокойно да се разходи до ул. „Божан Ангелов“ в квартал Младост 4 в столицата. След „мащабен“ ремонт на тротоара, продължил почти месец, резултатът е… шедьовър на градоустройствената мисъл. Асфалтът свършва в нищото, като че някой е казал:

„Айде стига толкова, че ще стане твърде хубаво!“

Тротоарът е „разширен“ с нов асфалт, но между него и платното зее ров, запълнен с кал, чакъл и мокри листа. В дъждовно време мястото прилича на миниатюрен канал на Панама, само дето липсват корабите. А в сухо време — просто капан за глезени, колела и детски колички.

Според жителите, неизползваните материали от ремонта просто са захвърлени наоколо. Тухли, бордюри и пясък лежат като паметник на небрежността, напомняйки на минувачите, че ремонтът не е приключил, просто е изоставен.

И за финал — автобусната спирка. Постройката ѝ е преместена в тревата и укрепена с клони. Вероятно заради нова концепция – „екоинфраструктура в градска среда“.

Авторът на сигнала, Ани Ганчева, пише във Facebook:

„След ремонт на тротоара, който продължи близо месец, асфалтът беше оставен по този начин. За първи път виждам такова архитектурно недоразумение!“

И наистина – трудно е да не се съгласиш. Когато тротоарът свършва, а мисълта също, остава само едно – да се чудиш дали проектът е бил направен от инженери или поети сюрреалисти.

Тази „реформа на тротоара“ е поредното доказателство, че в София ремонтите не се правят, а се преживяват. Когато асфалтът приключва рязко, а спирката е в храстите – това не е просто лошо изпълнение, това е урбанистична пародия.