На 19 февруари Гергана Сълева сподели във Facebook история, която докосна сърцата на хиляди потребители. Тя разказа за своята среща с 14-годишно момче на име Ради, което било нападнато от куче, но чиято лична история се оказала още по-разтърсваща.

Всичко започнало около 13:00 часа, когато Сълева чула детски викове за помощ. Поглеждайки през прозореца на дома си, тя видяла как голямо куче съборило момче на земята и го хапело. Без да се колебае, жената успяла да изплаши животното и предложила на детето подслон, докато ситуацията се успокои.

Оказало се, че Ради е изоставен от родителите и живее в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) в Плевен. Въпреки преживения шок и раната на ръката, момчето проявило невероятна доброта и възпитание – вместо да приеме финансова помощ, то пожелало да купи три рози за спасителката си.

Сълева и сестра ѝ решили да го посетят по-късно същия ден, за да се уверят, че е добре и че е получил медицинска помощ. Те научили още по-разтърсваща подробност – Ради бил изоставен от родителите си, когато бил едва на една година, и оттогава живее в социалната институция.

Историята на това момче предизвика силен отзвук в социалните мрежи, като много хора изразиха желание да му помогнат. Сълева апелира към всички, които могат, да подкрепят Ради с дрехи и обувки, за да му осигурят поне малко топлина и грижа.

Всеки, който има възможност да помогне, може да се свърже с ЦНСТ на адрес ул. „Бяло море 16“ в град Плевен.

Предлагаме ви да прочетете без редакторска намеса цялата история, публикувана от Гергана:

"Искам да ви разкажа днес на какво станах свидетелка и как едно непознато дете ми влезе под кожата за минути, но пък за цял живот!

По обед, към 13:00 ч., тъкмо сложих детето ми да спи и чувам отдолу под прозореца на кухнята ми детски вик за помощ. Показах се веднага и видях как едно голямо куче, с незнайна порода (имаше каишка, но без повод, което ме навя на мисълта, че е домашно куче, явно изгубено или избягало) беше съборило момченце, на възраст около 13-14 годишно на земята и го хапеше. Започнах да викам, за да изплаша кучето. Успях за секунди да ги разделя и казах на детето, че ще му отворя входната врата, за да влезе вътре и да изчака, докато кучето се махне. То влезе бързо във входа и аз слезнах долу, за да видя как е то и да му помогна с каквото мога. От дясната му ръка течеше кръв и цялото трепереше. Предложих му да му дам парички за такси и да се прибере вкъщи при родителите си. Не! Това дете нямаше родители, което още повече ме накара да се натъжа. Каза ми: "Благодаря ви, аз имам парички, просто ме е страх да излезна на улицата". Предложих му да го закарам до тях, а то с плах глас ми каза: "Много ще съм ви благодарен, ако го направите, но аз живея в ЦНСТ (Центъра за настаняване от семеен тип)".

Сърцето ми се скъса от мъка, когато разбрах, че няма родители. Това дете беше толкова скромно и възпитано, повярвайте ми, рядко срещано дете с такива качества. Качих го в колата и стигайки до "Улицата на цветята", детето ме помоли да спра за 5 минути. Попитах го защо иска да слезе тук, а то ми каза: "Искам да ви купя 3 рози". Божеее, сърцето ми се скъса, толкова малък, а толкова голям беше всъщност. Отказах му да слезе за розите,като му благодарих все пак и му казах да не си харчи паричките.

Закарах го до дома и някак си душата ми се сви, като видях къде ще се прибере. Цял следобед го мислих това дете и със сестра ми Мира Пецова решихме да отидем да го видим и да разберем какво става с ръката му, дали е прегледан от лекар и т.н. Потърсихме момченцето и една любезна дама ни каза, че ей сега ще го извика, като й обяснихме цялата истотрия от обяд. Тя, естествено, знаеше вече всичко и ми беше благодарна, че съм му помогнала. Разпитахме за него малко повече, защото наистина това дете беше вече специално за мен, различно, дете със страхотно възпитание, нетипично за деца без родители. Та това момченце се оказа изоставено от майка си и баща си, когато е било на 1 годинка, в най-големия студ, през зимата, захвърлено на някаква улица. Намира го случайна жена и го предава на социалните. Историята, която ни разказа госпожата му, ни накара да се просълзим със сестра ми. Тя беше като драматичен сценарий за филм. Та момченцето слезе долу, с превързана ръка и видимо изглеждаше добре, и по-спокоен от обяд. Прегърнах го и си поговорихме малко и му казахме със сестра ми, че ще искаме, ако няма нищо против, да го посещаваме от време на време".