Няма причина да има проблем с техническото въвеждане на еврото, при условие, че регулаторите са си на мястото и трябва да си свършат работата. Опасност за икономиката няма. Това заяви членът на УС на БНБ Любомир Каримански. Той коментира дали ще има проблеми с членството в еврозоната и икономика от първи януари, имайки предвид вчерашната оставка на кабинета и неяснотата с какъв бюджет ще влезем в новата година.

По думите му, ситуацията не е нова и народните представители знаят как да действат.

"Искам да припомня, че през 2022 година ние влязохме с удължен бюджет. Тогава беше гласувана оставката на правителството на Кирил Петков и правителството беше в процес на изготвяне на бюджета, но тогава никой не допусна да няма бюджет и да не се приеме нищо. Постъпихме отговорно и приехме актуализация. Необходимо е отговорността да надделее и да има удължителен бюджет, който не просто да удължи като формула за преизчисляване в евро, но и да се помисли за първите месеци след влизането в еврозоната как да се допринесе за стабилност", заяви Каримански в ефира на Нова Нюз.

По отношение на предложението на "Възраждане" Народното събрание да приеме решение, с което да задължи Министерски съвет да поиска отлагане с 1 година на членството в зоната заради форсмажорни обстоятелства, Каримански заяви, че това не е възможно.

"Не смятам, че е възможно, не трябва да гледаме сериозно на подобно нещо. Не трябва въобще да гледаме по този начин. Много е важно да даваме сигнал навън, че сме страна с последователна политика. Трябва да излъчваме предвидимост", допълни той.

Как обаче се стигна до тук? Как стана така, че гражданите се разгневиха на един бюджет, който стана лакмус за недоволството, прераснало в искане за оставка?

"Случи се това, че много от колегите, които са в областта на икономиката и финансите доста професионално направиха разрез на това какво представлява бюджетът. До преди година колегите обръщаха повече внимание на самата план сметка за годината, но не и на прогнозата и на записаното в нея - като дълбочина и като възможност да се правят анализи. А именно тя задава хода", поясни той.

Какво означава "фискалният протест"?

"България се събуди с кабинет в оставка. Протестите постигнаха целта си и министър-председателят Росен Желязков хвърли кърпата. Не съм сигурен, че някога съм вярвал, че именно бюджетът на страната може да се превърне във формален повод, макар и не съществената причина, за най-големите и мащабни протести в най-новата ни история, а вероятно - и въобще. Кариерата ми премина в опит да разкажа на публиката какво означава бюджетът и точно преди да реша, че тази кауза е загубена, се появихте всички вие, които на три огромни митинга поискахте това, което е ваше - през повода на бюджетните политики", заяви Каримански.

"Вие, уважаеми зрители, разбрахте, че бюджетът не е просто счетоводен документ, а рамка, която разпределя ресурси между образование, здравеопазване, инфраструктура и социална сигурност, като по този начин оформя бъдещето на поколенията. За първи път в съвременната история на България, бюджетът се оказва в центъра на масови протести, които привличат десетки хиляди участници от различни социални слоеве. Това не е изолиран инцидент, а симптом на по-дълбоки процеси в обществото. Исторически погледнато, подобни реакции са рядкост в постсоциалистическите общества, където бюджетът често е възприеман като технически въпрос, делегиран на експертите. В случая, недоволството се корени в комбинация от фактори: нарастващата икономическа нестабилност, подчертана от глобални кризи като пандемията и енергийните шокове, които увеличават разликата между официалните прогнози и реалния живот на хората.

Според данни от Евростат през последните години България отбелязва ръст в икономическата грамотност сред населението, особено сред младите поколения, които представляват значителна част от протестиращите. Това се вижда в по-високия интерес към теми като фискални дефицити и разпределение на данъчни тежести, които преди са били периферни.

"Този феномен сигнализира за еволюция в политическата култура: от пасивно приемане към активна критика. Аргументът тук не е просто за емоционално недоволство, а за рационално осъзнаване, че бюджетът отразява системни проблеми като корупция и неефективно управление на публичните средства. Например, международни сравнения показват, че в страни като Гърция през 2010 г. или Франция с движението на „жълтите жилетки“, подобни протести са довели до реформи, именно защото са принудили политиците да преразгледат фискалните си стратегии. В България това може да означава преход към по-прозрачни механизми за бюджетно планиране, включващи обществени консултации и независим одит. Ако игнорираме този сигнал, рискуваме задълбочаване на разделенията; ако го приемем, той може да послужи като катализатор за по-отговорна политика", каза още той.

Според него в крайна сметка, тези събития подчертават, че бюджетът не е абстрактен – той е огледало на обществените ценности.

"Те ни напомнят, че в демократично общество, фискалните решения трябва да са подложени на строг обществен контрол, за да се избегнат дългосрочни дисбаланси, които подкопават доверието в институциите. Всичко това е прекрасно. Но нека политиците не забравят, че този протест има друга цел и други адресати - различни от бюджета. Нека не забравят, че този протест беше и е срещу безпардонната арогантност, шокиращата наглост и шопарщината в политиката. Нека не забравят, че това не бе гражданско неподчинение, защото ние хората не са подчинени по принцип, хората не са поданици, нито крепостни селяни. Напротив - подчинените са онези 240 в народното събрание, всички министри и заместниците им, цялата кохорта от директори, управляващи и прочее упражняващи власт, произтичаща единствено от волята на гражданите. Гражданите са властта. Надявам се, че това вече е разбрано", заключи Каримански.