На 16 април 2025 г. се навършиха 100 години от най-кървавия терористичен акт в българската история – атентатът в църквата „Света Неделя“ в София. Събитието, останало в историята като „Кървавия Велики четвъртък“, отнема живота на 213 души, а стотици са ранени.

Атентатът е резултат от радикализиране на действията на Българската комунистическа партия (БКП) след преврата на 9 юни 1923 г., убийството на Александър Стамболийски и потушаването на Септемврийското въстание. Под натиск от Коминтерна, БКП взема решение да продължи борбата чрез терор. През зимата на 1924–1925 г. са извършени редица атентати, а в края на годината се планира голям удар – да бъде „обезглавена“ властта.

Целта е да се атакува погребението на високопоставен политик в храма „Света Неделя“. За тази цел е избран о. з. ген. Коста Георгиев, депутат от Демократическия сговор, който е убит на 14 април. Погребението му на 16 април събира в църквата министър-председателя Александър Цанков, министри, депутати и висши офицери. Само цар Борис III отсъства, тъй като два дни по-рано самият той оцелява при друг атентат.

В 15:23 ч., по време на церемонията, бомба, заложена в купола на църквата, избухва. Сводът рухва, а десетки загиват на място. Между ранените са Цанков, военният министър ген. Вълков, Андрей Ляпчев и други държавници.

След трагедията, на 17 април 1925 г. с царски указ е обявено военно положение. Атентатът в „Света Неделя“ остава символ на политическо насилие и крайна форма на идеологическа борба, белязал с кръв българската история.