В България все по-често усещането за държава се заменя с усещане за имитация. В доста области, но някакси това е най- видимо в полицията и правосъдната система.  

Преди два месеца, TrafficNews, изпрати официални  писма до МВР, Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства и Софийска градска прокуратура. Поводът бе  статус на Васил Боснешки – управител  на „Next Logistic“, който в публичен пост в социалната мрежа цитира дословно данни от разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) срещу самия него.

„На 25.11.2024 г. с решение №14-988 на Софийски градски съд е разрешено прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) срещу мен. Искането е подадено от СДВР – София, сектор 32, чрез служител Мирослав Рангелова – 20475, рег. № RB202329-001-08/8-СРС-869 от 14.11.2024 г., със срок от 25.11.2024 г. до 25.01.2025 г., Арх. № 23395.“, съобщава той в поста си.

Боснешки свързва въпросните СРС-та с акцията на 19 март  в офисите на ПИМК и Next Logistic , както и изземането на телефона му. Въпросният телефон „Samsung“ е иззет като веществено доказателство при разследването на изчезването на лицата Ивайло Петров и Божидер Марков, които са били отвлечени на 9 януари 2025 година.

Парадоксалното в случая е, че бизнесменът публикува секретна информация като съдебно разрешение, дата, архивен номер, име на служител, номер на преписка, с които не би трябвало да разполага. Тези данни са достъпни за  ограничен кръг длъжностни лица от съд, прокуратура, МВР и ДАТО, но няма законова възможност да бъдат предоставени на човек, който е част от разследване на тежко престъпление. И тъй като в журналистическата практика няма случай, в който гражданин да е получил подобна информация дори и при поискване, медията отправи няколко резонни въпроса към институциите .

А именно:

- Дали прокуратурата, МВР или ДАТО са е информираи г-н Боснешки за приложените спрямо него СРС?

- Дали се проверява как е получил тази конфиденциална информация?

- Налице ли е теч на класифицирана информация?

- Проверява ли се кой и как е изнесъл данни по случая?

Два месеца по-късно официален отговор сме получили само от Националното бюро по контрол на специални разузнавателни средства, откъдето ни отговарят, че „не могат да ни предоставят такава информация“.

От МВР вместо отговор на зададените въпроси, потърсиха главния редактор на медията, който трябваше да отговори на следните въпроси. Откъде сме получили информацията за използваните СРС – при условие, че в подадения сигнал е описано точно и ясно постът на Васил Боснешки, дадени са линкове към въпросната страница, предоставени са и сканирани копия. Вторият въпрос , на който в отдел „Вътрешна сигурност“ очакваха да отговорим бе дали знаем откъде Боснешки е получил информация за въпросните СРС –та?!?. Което на практика минава границата на абсурда, при положение , че няма как да разполагаме с такива данни и всъщност очакваме от тях отговор как изобщо секретни данни са изтекли от МВР и са попаднали в частно лице. Третият въпрос бе дали междувременно сме придобили допълнителна информация по казуса.

Всичко това показва, че за МВР проблемът не е, че някой е изнася класифицирана информация, а че някой си е позволил да попита защо това се е случило. Или просто служителите, работещи по проверката, отбиват номера.

Постът на Боснешки не просто съдържа чувствителни данни – той отправя директни обвинения срещу ръководството на СДВР, прокуратурата и журналисти. Споменати са имена, конкретни длъжности,  стига се дори до обвинения за политически чадър и използване на СРС за лична разправа. А накрая – призив към прокуратурата, КПКОНПИ, ДАНС и Европейската прокуратура да разследват.

И как реагират нашите институции? - Пращат служители от Вътрешна сигурност да питат знаят ли журналистите, източникът на информация на Боснешки. Пълен нон сенс.

И след всичко това остават редица неудобни въпроси.

- Вярна ли е публикуваната информация за СРС?

- Извършена ли е проверка за теч на класифицирана информация?

- Открит ли е служителят, изнесъл секретни данни?

- Защо институциите не отговарят на поставените въпроси?

В редица постове името на TrafficNews беше използвано от Васил Боснешки по изключително манипулативен и нескопосан начин, за да оправдае полицейска акция и разследване, извършени в офиси на управлявана от него компания. На този етап нито едно от отправените обвинения не е потвърдено. Боснешки, който междувременно стана изпълнителен директор на ФК „Ботев“, не отговори и на въпросите, които медията му зададе – а именно да представи доказателства за всички публикувани клевети.

Липсата на адекватна реакция по случая "Боснешки" удря звучен шамар на представата за ред и контрол в държавата. Когато класифицирана информация циркулира в социалните мрежи, институциите мълчат, а онези, които задават въпроси, биват викани „на разговор“, това вече не е пропуск — това е диагноза.

Ако това е новата нормалност, значи живеем не в правова държава, а в институционален фарс.