На 13 февруари Православната църква чества Свети Евлогий и Света Зоя.

Св. Евлогий, Архиепископ Александрийски е бил благочестив, предан на вярата Христова. Живял е по времето на император Ираклий (VII век). Свети Евлогий бил отначало игумен на Богородичната Юстинианова обител в Антиохия. Император Тиберий го избрал за Александрийската катедра. Тук светият с неуморна ревност се борел против еретиците и разпращал съчиненията си по египетските манастири, в които силно се разпространило евтихианството. Той трябвало да противостои и на самаряните, защото те смятали някой си Доситей за пророка, за който говорел Моисей. По този повод светителят свикал събор. Свети Евлогий починал в дълбока старост на 13 февруари около 608 година.

Името Евлоги означава „добра дума“, „възхвала“. То произлиза от гръцките еu, което значи „добро“, и logos – „дума“.

На този ден се почитат още Св. пребодобни Мартиниан и Св. преподобни Зоя и Фотиния. Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария Палестинска.

Името Зоя на гръцки означава "живот". Тя е била византийска императрица и мъченица, чиято памет се почита на 13 февруари.

На 18 години Мартиниан се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много изкушения. Когато една жена дошла да го изкушава и видял, че ще падне в грях с нея, той скочил бос в огъня и стоял там докато от болка била убита у него всякаква похот. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна скала всред морето, за да се спаси от съблазън.

По Божия промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега. Тогава Мартиниан решил никъде да не се настанява за постоянно, а непрекъснато да пътува.

За две години той обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.

Имен ден имат: Евлоги, Зоя, фотина и Мартин. Да са честити!