Преходът към еврото в първите му 10 дни протича спокойно и без сътресения, въпреки предварителните апокалиптични прогнози. Това заяви председателят на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов, който подчерта, че плавното въвеждане е резултат от сериозната предварителна работа на институциите и от избрания подход на диалог и секторен анализ, а не на внезапни репресивни проверки.
„Противно на всякакви апокалиптични прогнози, които битуваха, първите дни на еврото минават изключително плавно“, подчерта председателят Росен Карадимов.
Той допълни, че този резултат е очакван заради мащабната предварителна работа на институциите.
"Работата, която беше свършена зад кадър от изпълнителната власт, от НАП, КЗП и от нас като регулаторен орган, беше много и беше очевадно, че ще даде резултат“.
Председателят на КЗК обясни в ефира на БНТ, че още преди въвеждането на еврото е избран подход, основан на анализ и диалог, а не на показни репресивни действия.
„Битуваха две философии – едната беше КЗК като отряд за борба с организираната престъпност рязко да влезе да прави проверки и да налага глоби, другата философия беше да влезем със спокоен секторен анализ“, каза Карадимов.
По думите му този анализ, започнал още през лятото, е бил насочен към т.нар. модерна търговия и е разкрил сериозни структурни проблеми.
„Анализът показа тежки деформации в сектора на храните, неравноправно положение в преговорите между производителите и търговските вериги“, посочи той. Карадимов уточни, че „големите надценки, за които говорихме, са за сметка на производителя, а не за сметка на потребителя“.
КЗК е дала тримесечен срок – до 10 февруари – за въвеждане на нормативни правила и регулиране на отношенията в сектора. Той подчерта, че в момента целия бизнес стои зад КЗК.
По отношение на крайните цени председателят на КЗК подчерта, че е избран внимателен подход.
„Когато става дума за крайните цени, преценихме, че формата на диалог е по-удачната“, заключи той.
Карадимов отчете, че избраният подход на саморегулация вече дава резултати при големите търговски вериги.
„Ние казахме, че разчитаме на саморегулация и какво се случи – преди Коледа големите вериги започнаха да обявяват замразяване на цени, много големи промоционални кампании, много по-обемни“, посочи той.
Карадимов подчерта, че сериозното предизвикателство остава в друг сегмент на пазара на храните – т.нар. традиционна търговия, визирайки кварталните и малките магазини. Според него там балансът на силите е обърнат.
„Там магазинът е в по-слабата позиция, а в по-силната е доставчикът, който му сменя всяка седмица цената“, обясни Карадимов и добави, че това принуждава търговците „или да повишат цената, или да свалят маржа си до степен, която ги поставя на границата на оцеляването“.
КЗК вече е започнала действия и в този сегмент. Карадимов е подписал над 400 писма до малки магазини, в които им даваме много широк въпросник, като акцентът не е колко пъти магазинът е вдигнал цената, а колко пъти доставчикът му е вдигнал цената. Той обясни, че събраната информация ще бъде подавана на НАП и КЗП, за да се провери дали увеличението е икономически обосновано.
По темата за спекулата Карадимов беше категоричен, че еврото няма нищо общо.
„Анализът показва, че цените тръгнаха нагоре след ковид и вървяха в траен тренд нагоре“.
Според него големите вериги са достигнали предел, над който цените трудно могат да се повишават.
Председателят на КЗК коментира и разследването за картел при доставката на болнични храни.
„С разрешение на Административния съд София област влязохме на проверки в три фирми, за които има съмнение, че са се договаряли поставяйки възложи теля пред свършен факт с трайно напечелване на тези обществените поръчки “, каза Карадимов.
Той подчерта социалния ефект от тези действия:
„Това ще нагледи на българина колко важно е да се преборим с тържната манипулация като форма на забранено споразумение. Това е същинската работа на КЗК – да гарантира честна конкурентна среда в Блъгария“.
Карадимов съобщи, че КЗК вече напредва и със секторен анализ на фармацевтичния пазар заради сигнали за необосновано поскъпване на лекарства. По думите му комисията подготвя въпросници към аптеките, за да установи къде, кога и по какъв начин доставчиците са повишавали цените. При данни за съгласувана практика ще бъдат започнати разследвания, а при липса на такава информацията ще бъде подадена на НАП и КЗП за последващи проверки.