Случка в градския транспорт на Варна предизвика вълна от реакции в социалните мрежи. Майка на дете със специални потребности сподели, че е била обидена от шофьор на автобус, който ѝ казал „Ей, не млъкна бе“, докато тя говорела с детето си и му обяснявала какво се случва по време на пътуването. Историята ѝ предизвика разнопосочни мнения – едни коментиращи настояват, че подобно отношение е недопустимо и липсата на толерантност е проблем, докато други смятат, че майката може би е говорила на висок глас и е прекалила.

„Здравейте група знам, че поста ми не е за тук, но все пак. Ще подам сигнал и където трябва. Току що пътувах с 20 от Тролейна до крайна спирка, с детенце със специални потребности, малко преди края на престоя ни в автобуса шофьора ми каза "Ей не млъкна бе". Явно му е пречело, че говоря с детето, че обяснявам цветове на светофара, че е спирка и се качват пътници. Но ако някой си води разговор по телефона, не им пречи.

Потресена съм, трябва детето да пищи и да се чувства зле, тогава по-добре ли ще се чувства шофьора, или такива деца с таксита, че да не пречим.

Много е обидно такова държание от мъж на възраст и поел ангажимент да вози хора, не всички сме еднакви, но децата са деца, независимо от потребностите им.

И да може да му е било неприятно, че говоря зад гърба му, но не аз съм определила местата за деца. Извинявайте, господин шофьор на номер 20 в посока центъра в 16.19 от Тролейна.

В потрес съм,“ написа Мария Йорданова.

Ето и част от мненията:

- Съжалявам за случилото се.Не съм на 100 процента сигурна, но мисля, че има такова изискваме, до шофьора да не се говори, да се пази тишина, за да не се разсейва водачът, което е предпоставка за катастрофа. Мисля, че е за сигурност. Не вземам страна, но мисля, че е това.

- Отпреди години имаше надписи "Разговорите С шофьора по време на движение са забранени". Стараем се да пазим по-тихо просто от култура и човещина. На никой не му е приятно на публично пространство и то - в затворено помещение, да слуша чужди разговори и надвиквания (особено по време на работен процес).

- Шофьор в градски транспорт, ако се разсейва (т.е. "надава ухо" да слуша), не е за тази работа. Нали им работи често радио - слушат новини, предавания, музика.

- Просто в случая явно майката е говорела доста силно и се е изнервила обстановката.

- Масово ги гледам телефона им в ръката и на ухото или пушат цигари докато карат.

- Прост народ, възпитан на малодушие и нетолерантност, няма какво да се направи срещу това!

- Често околните не разбират, че децата ни са със специални потребности. Оттам и неадекватното им отношение. Невъзпитани били и прочее. Тъжно е , болно ни е, но мисля, Че стават все повече хората, които са съпричастни и разбиращи. Аз съм слизала от автобуса преди да ни дойде спирката с ревящо детенце..

- Като се знае, че ще бърбори постоянно, да седне по-назад и да не виси ня главата на шофьора. Така пък от своя страна ще го отнесат другите пътници, но поне те не управляват пълен с живи хора автобус и не трябва да са концентрирани.

- Жената с детето е седнала там, където трябва да седне. Дали му пречи, си е негов проблем. Ами, ако седне някой с детенце, което е ревливо и плаче... тогава какво, ще я линчуват ли!? Българина по принцип не е толерантен, нито проявява емпатия-манталитет.