За пореден път няколко капки дъжд превърнаха цели софийски квартали в копие на делтата на Меконг. Но с по-малко екзотика и повече нерви.

Люлин 1: 40 години чакане за… лодка?

Георги Славов от София живее в Люлин 1 от четири десетилетия. Четири десетилетия, през които районът е видял нови кооперации, нови молове, нови светофари… но дупките и калта пред метрото „Сливница“ са вечни.

Снимките, които Лилия В. публикува във Facebook, са достатъчни да кандидатстваме за UNESCO – но не за културно наследство, а за природно бедствие, което не свършва.

Улиците около метрото изглеждат като: реки, ручеи, водни басейни, а за по-романтичните – може би дори малки езера. Проблемът? Това не са природни водоеми. Това са пътни настилки, на които по закон трябва да има канализация, шахти и изобщо… инфраструктура.

Но какво да се прави – 40 години са кратък срок за общината. „В Европа ли живеем или в Бангладеш?“ – пита столичанин.

Отговорът? Да. Но само ако приемем, че Европа вече е под вода.

"Алдомировска" и "Стамболийски": „Минавайте през булеварда… ако водата благоволи да се отдръпне“

Докато Люлин се дави, Виктория Генова сигнализира за друг „морски рай“ – кръстовището на ул. "Алдомировска" и ул. "Стамболийски". Там пешеходците имат избор: Да се удавят с чест на тротоара. Да излязат на главния булевард, където колите ги пазят „като своя кръв“… или просто ги пръскат до кръста. Или да чакат „отлив“, сякаш са на ваканция в някое курортно рибарско село.

На снимките ясно се виждат кални реки, шахти, които съществуват само номинално, автомобили, паркирали в буквално половин метър вода, и тротоари, които трябва да се посещават само с плавателни съдове.

В столицата на България не трябва да вали — не защото е слънчев град, а защото дъждът разрушително експлоатира инфраструктурата. Тя просто не е готова. Вечно. Паднат ли повече от 5 капки, всички газим.

Как да се придвижим из София след дъжд? Ето някои препоръки:

Купете кану. За предпочитане – сгъваемо.

Взимайте обувки за смяна – поне три чифта.

Преминавайте само с придружител, който държи въже.

Научете се да определяте дълбочината на водата по цвят.

Помолете за благословия от „шефа на шахтите“, ако има такъв.

Ако видите тротоар без локви – снимайте. Това е рядък вид.

Докато кметове и община обясняват как „работят по въпроса“, хората буквално се чудят как да стигнат до метрото, до работа, до училище и обратно. И така – след всеки дъжд, след всяка есен, след всеки сезон, който съдържа вода.