Когато човек чете подобни неща, няма как да не му изникне онова пропито с болка възклицание на Моканина: Боже, колко мъка има по тоя свят, боже! Думите са на една млада жена - Емине Садкъ, която ги е публикувала във Facebook. Поводът привидно е снегът - вторият сняг за Исперих. Но смисълът им е много по-дълбок: 

"Това е единственият булевард в гр. Исперих - бул. "6-ти септември". Той свързва централната част на града с един от най-големите квартали - Джами махале (от Джамия).

Тази кола е третата, която бутах, в рамките на километър. Колите влизат, защото си мислят, че пътят е изчистен, а той не е.
От улицата на родителите ми с кола не може да се излезе. Наложи се да газя в преспи. Родителите ми са примирени с това, знаят, че снегорин там никога не минава.

Ток и вода също нямаме. Миналата седмица снегът беше по-малко, навяванията също - ток нямаше три дена, вода само два. По магазините хлябът и водата бяха изкупени.

Този път малко хляб има, но магазинерките, които живеели на село, не можели да стигнат до град Исперих. Ако някой трябва да отиде до болницата?

Наистина не си пожелавам да съм стар или болен човек в нужда в тази община.

По време на предизборната кампания видях няколко закупени машини, с които общината много се гордееше, а бъдещето изглеждаше светло.

Изборите много добре се отразяват на Исперих. Снегът - не.

По улиците - закъсали коли, хора с торбички хляб, които се връщат вкъщи без ток и без вода. И кучета. Кучетата са навсякъде. На глутници. И са големи. Малко по-високи са от снега в момента. Откакто съм тук - четирима приятели ми показаха снимки на това как са ги нахапали кучета. Видях ЧЕТИРИ нахапани крака. Приятел се върна от Англия. Купил на майка си кучегон. За себе си също, защото е страшно да се върви по улиците тук. Тук наистина е страшно.

Понякога си представям, че някое куче скача върху племенницата ми... Тогава виждам как съм захапала лицата на всички управляващи на тази община.

Срещнах се и с двама неразумни души, които ми споделиха, че по време на изборите от общината са им обещали работа, "някакво място", за да останат в Исперих.

И техните лица исках да захапя.

Онзи ден четох как общината работела за "подобряването на качеството на живот".

Непреминаването на снегорини, заринатите със сняг коли, липсата на достъп до хляб, ток и вода - стъпка напред ли е към подобряването на живота?

Снегът и паметта на хората ще се стопят и ще изтекат в канализацията на града, а кучетата ще продължат да си лаят. И хапят.
Толкова за местното управление и снега.

Да не ви говоря какъв е средният успех на матурите от гимназиите, че ще ни се доплаче масово.

Честит втори сняг!"