Мина седмица, след като ви разказахме за добрата инициатива на Мария Чонкова от Белозем - да шие безплатно предпазни маски за нуждаещите се, без да иска да печели от това. 

Думите на доброто момиче от пловдивското село "Не искам да печеля, искам да помагам" успяха да стигнат до сърцата на голям брой българи, които я поздравиха за благотворителната кауза. Днес, само няколко дни по-късно, Мария е изработила около 510 маски за медицински центрове, майки с бебета, старчески домове и хора, които са я помолили. 

В периода на изолация, момичето от Белозем твори така необходимите за общността предпазни средства и едновременно с това ходи на работа "Хапвам набързо след работния ден и се впускам в света на тигелите" - казва Мария. 

Тя споделя още, че и е трудно да се справя сама и изказва своите искрени благодарности към семейството и приятели си, които също са запретнали ръкави, за да й помагат в изработката на маски. 

Мария казва още, че към момента всички налични количества на ластик са изчерпани, и за да продължим да ДАРЯВАТ имат нужда от помощ. 

Ето какво още разказа в интервю за Trafficnews Мария Чонкова от Белозем:

- Здравейте отново, Мария! Какви бяха реакциите на хората след вашата инициатива за изработка на предпазни маски под лозунга "Не искам да печеля, искам да помагам"?

- Здравейте! Когато пуснах публикацията си в социалните мрежи, че дарявам маски, сякаш избухна вулкан в добрия смисъл на думата. Започна едно звънене, едно писане, невероятно голям интерес и е разбираемо, все пак кой отказва нещо безплатно, особено, когато е дефицит. Разбира се, до колкото можех отговарях и приемах поръчки, но ден след ден сякаш интереса ставаше все повече и повече. 

- Колко време на ден прекарвате на шевната машина?

- От доста време насам не бях имала подобен уикенд, от сутрин до късно вечер прекарвах времето си в ателието и шиех ли шиех. Трудно ми е, защото ходя и на работа и всяка седмица съм различна смяна, идвам си хапвам набързо и се впускам в страната на тигелите. Радвам се, че освен желаещи за маски се обадиха и доста хора готови да помогнат кой с каквото може. Идваха вкъщи, оставяха ми платове и дори не искаха да им изработя маски, казваха да давам на нуждаещите се. Радвам се, че от една простичка маска за часове успях да обединя един голям брой хора, готови да помогнат на ближния. Естествено имаше и хора които злоупотребяваха с добрината ми, не питаха може ли, а директно казваха “Искам 20-30 бройки да си имам” . 

- Можете ли да кажете приблизително колко маски сте ушила до момента? Някой помага ли ви?

- Към днешна дата съм изработила около 510 маски, предимно за медицински центрове, майки с бебета, старчески домове и хора, които са помолили. Изработката на една маска отнема около 15 минути, благодарна съм на семейството ми, което по цял ден реже платовете и ластиците, за да ми спести максимално времето и аз единствено да шия. Ако имам нужните заготовки, направени от тях, за около 3 часа успявам да направя 100 маски. 

- Имало ли е обаждане от човек, на когото сте отказала помощ?

- Все още имам доста маски, които да изработя. Опитвам се да откликна на всеки, който ме е потърсил, обяснявам, че нямам много време и ще е нужно да чакат и в крайна сметка най-нуждаещите са на първо място и ще работя докато имам материали.

Тук място за сърдене няма! Все пак аз съм една и знам, че няма как да помогна на всеки... На всеки, на когото дам маска, а той иска да ми я плати, казвам да върне жеста и да помогне на някой в труден момент, да дари частица от сърцето си на непознат, така както реших да постъпя аз. 

- В мрежата се появиха различни колажи, в които потребителите правят сравнение между теб и родни дизайнерки, които продават своите маски. Какво мислиш за хората, които предпочитат да печелят в този период?

- Причината да започна тази инициатива бе породена от погнусата, която изпитвах виждайки как една обикновенна медицинска маска, която до преди месец е струвала 10 стотинки, сега е на луксозни цени от над 2 лева. Не знаех, че българите сме с толкова висок стандарт, а да не говорим за маските от плат, явно и затова хората направиха сравнение между мен и известни български дизайнери, които за съжаление продават своите маски. Но и не само те го правят, бях свидетел как разни дами започват да шият маски и ги пускат в разни страници за продан.

Не спирам да си задавам въпроса с каква съвест тези хора решават да изкарват пари от такова трудно положение, в което е поставен не само българският народ, а и повечето хора в световен мащаб. Не го приемам за нормално. Толкова ли е трудно да направиш 200-300 бройки и да ги дадеш на нуждаещ се безвъзмездно? Толкова много шивачи има, за да може да се реализира такава добрина. Да ушиеш една маска излиза стотинки.

Попаднах на коментар на български дизайнер относно работата ми, че аз съм била сама, не съм плащала заплати на шивачки и съм можела да си позволя да дарявам. Напротив! Много по-трудно ми е, защото аз нямам тяхната финансова възможност, моите машини също изразходват ток, а не въздух, работят по 5-6 часа на ден без да спрат, ползвам климатик за отопление на помещението, в което работя, отделям от времето си, за да правя всичко това, нима това не е разход ? Но не се оплаквам и оправдавам, била съм наясно какво ще ми струва на мен самата започването на подобна инициатива. 

- Какъв апел би отправила към всички българи?

- Радвам се, че доста хора последваха моя пример и запретнаха ръкави, много бих се радвала това да продължи и всеки един човек в България да има безплатна маска. Ако ние сами не си помагаме и не ни е грижа за ближния, то как да живеем в общество? В даден момент всеки е зависим от всеки, в трудните моменти трябва да сме сплотени, за да преминем през всяка трудност .