От Българския институт по метрология съобщиха, че в изпълнение на Директива на Европейския парламент и на Съвета на Европа, на 28-ми март, в 03:00 часа местно време, се въвежда лятното часово време. Тогава часовниците трябва да се преместят с един час напред.

Все още се очаква решението на страните-членки на ЕС дали да се прекрати сезонната смяна на времето, след като преди две години Европейския парламент одобри подобно предложение.

Отговаряйки на гражданските инициативи, през февруари 2018 г. европарламентът призова Европейската комисия да направи оценка на директивата за лятното часово време и при необходимост, да представи предложение за преразглеждане на директивата.

След оценката, която получи 4,6 млн. отговора, от които 84% бяха в полза на прекратяване на смяната на часовото време, Европейската комисия внесе предложение, което следва да бъде договорено между парламента и лидерите на страните от Европейския съюз. Очакваше се това да стане факт от настоящата година, но пандемията от коронавируса потопи тези планове.

Европейският съюз първоначално създава единен режим за лятното часове време през 1980 г., с цел да осигури хармонизиран подход за смяната на часовото време в единния пазар, тъй като дотогава националните практики и графици за лятно време са се разминавали.

Сегашната директива за лятното часово време задължава страните от Европейския съюз да преминават на лятно часово време в последната неделя на март, и обратно към стандартно часово време в последната неделя на октомври.

Преминаването към лятното часово време обаче обърква вътрешния ни часовник и повишава риска от инфаркт. Смисълът на преместването на часовниците с час напред и час назад е да осигури на организма повече светлина и повече активност.

Според хронобиолозите Тил Рьонеберг и Томас Кантерман от университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен обаче преминаването към лятното часово време през март обърква вътрешния часовник на човека.

Оказва се, че последиците са сериозни. Смяната от времето влияе върху естествените ритми в организма, въпреки че човек обикновено успява в рамките на няколко дни да се пригоди към промените.

Учените твърдят също, че местенето на часовника с час напред не е съобразено с биологичните потребности на организма или с природата. На първо място страда връзката между отделянето на мелатонин и съня.

Между хормона на епифизата и съня съществува пряка връзка и недостигът на мелатонин значително затруднява и прави невъзможно заспиването.