Майка и детето ѝ са се разминали на косъм от инцидент на пътя. Действието се развива в Казанлък. Жената, заедно с дъщеря си в детската количка, пресичат на пешеходна пътека. Стигайки до средата на зебрата, автомобил за малко да ги блъсне, спирайки в непосредствена близост до детето. Майката е възмутена и от реакцията на мъжа зад волана. По думите ѝ, той започнал да жестикулира с ръце, в опит да изрази недоволството си.

„Здравейте! Какво ми се случва днес? Взимам бебешката количка и малката, и излизаме навън да се разходим, решаваме да отидем до магазин Т-маркет срещу ж.к „Изток“ 30! На връщане от магазина пресичам половината пешеходна пътека и един Г-н с голф 4 щеше да мине през мен и малката, спря на милиметри от количката! И беше доста нагъл, мята ръцете от вътре! Докога ще ни е страх да пресечем или да чакаме по 30-40 мин., на някой да му хрумне да ни даде път, било то на майки с деца, било то възрастни хора, било то инвалиди. Мислят си, че като се качат зад волана и са богове, не е така! Била съм в чужбина доста време, там още щом се приближиш към пътеката, спира колата и ти дава път! Нучете се,“ написа Авидан Касапова.

Част от коментиращите се разделиха на двата полюса. Според едните – пешеходецът е винаги с предимство, други са на мнение, че не е редно да се пресича внезапно, защото така шофьорите не могат да реагират навреме.

Ето и част от коментарите:

„Българинът няма манталитета да спира на пешеходна пътека, това е унижение за него, че е дал път на пешеходец. Това никога няма да се промени.“

„Спри, огледай се, и ако не идва кола, премини. Това е по закон, но пешеходците мислят, че са недосегаеми, ти си до пътеката и те скачат на сантиметър пред теб. Как се реагира тогава.“

„През пешеходна се минава с готовност за спиране. Винаги се мисли 1 ход напред. Какво евентуално може да се случи.“

„Дете и жена за малко са щели да бъдат отнесени от някакъв мозъчен лилипут, докато пресичат на пешеходна пътека. Реакцията на немалка част от "обществото" е да й каже, че е трябвало да внимава. Същото това общество вероятно като се забие в задната част на някоя кола обяснява след това на полицията, че този отпред е спрял рязко. Това общество вероятно, когато момиче е изнасилено казва, че си го е търсела. Това общество вероятно, когато съсед нападне съседа (включително, ако става въпрос за държава) злорадства и нагло заявява - провокираха го. Явно така ни харесва - държава без правила, без морал. Нападаме слабия, за да оправдаем агресора, защото този агресор всъщност в друга ситуация сме ние. Една жена на пешеходна пътека в сравнение с летящ по платното голф във всяка ситуация е слабата страна, във всяка ситуация е правата страна. Следващия път, когато възпитателно ударите детето си например и след това се самопотупате по рамото дали ще ви мине през ума, че да си на страната на силата, защото е сила, а не защото е справедлива, е животинско и първобитно. Едва ли. По-скоро ще си кажете - аз да не съм някой джендър, че да обяснявам. Шамарите и това е. Много грозно, хора и много тъжно.“