България е 6-а в Европа по внос на енергия от Персийския залив ИНФОГРАФИКА

България е на шесто място по дял на внесена енергия от страните в Персийския залив. Според анализ на американското издание NewYorkTimes, 23% от целия внос на енергия към държавата ни е именно от региона, който след съвместната атака на САЩ и Израел по Иран на 28 февруари, избухна в хаос.

Този дял възлиза на 5 милиарда долара, според проучването, базирано на данните от Обсерваторията за икономическа сложност (бел. ред. Онлайн платформа за визуализация на данни, която проследява международната търговия и анализира икономическия профил на държавите чрез индекса на икономическата сложност).

Припомняме, че войната в Близкия изток спря по-голямата част от търговията с петрол и газ от региона, принуждавайки страните, намиращи се на хиляди километри разстояние, да се справят с внезапното изчезване на енергийните си доставки.

Така, въпреки че не сме намесени в конфликта - всеки един от нас започва да го усеща. Най-тежкият удар е по джоба ни. Само за дни цените на основните горива у нас скочиха с десетки евроцентове, а това при продължителна ескалация на напрежението в Близкия изток може сериозно да повиши цените и на други стоки и услуги.

Държавата ни дори въведе механизам за компенсации за шофьори именно заради покачващите се цени на горивата. Според специализирания сайт Fuelo, средните цени у нас днес за дизел са 1,61€/литър, за бензин А95 - 1,44€/литър, а за А1000 - 1,66 евро на литър.

Повишение с няколко цента от началото на войната има и при Пробан Бутана, който днес е на цена от 0,65€ за литър. Следете ежедневно цените на горивата тук:

Увеличение с по няколко евроцента на горива у нас за ден, дизелът стана 1,61€/литър

Но не само страната ни е изправена пред това предизвикателство. Персийският залив е отговорен за приблизително една пета от световните енергийни нужди и тъй като Иран на практика блокира доставките, светът е обхванат от енергийната криза, като някои държави усещат загубата много по-остро.

Почти всички страни от Стария континент внасят малко или много енергия от региона.

Дял на внесената в Европа енергия от Персийския залив за 2024 година (в %)

Европа традиционно е била по-малко зависима от Персийския залив, отколкото Азия - континентът, който внася най-много енергия от региона. Преди Старият континент е получавал по-голямата част от природния си газ от Русия, но през последните години разчита повече на Съединените щати и Норвегия. 

Въпреки това страните от Европейския съюз са дали 540 млрд. долара за енергия от Персийския залив. Това е с над 100 млрд. долара повече от Китай - страната, която харчи най-много за енергия от Персийския залив, и САЩ - вторите в класацията. Най-големите консуматори в ЕС на петрол и газ от конфликтния район са Нидерландия, които са платили 105 млрд. за 2024 година, следвани от Франция (74) и Германия (66).

Страните, които плащат най-много за енергия от Персийския залив (в млрд. долари)

Русия е третият по големина производител на петрол в света и вторият по големина производител на газ, а продажбите на нейните енергийни продукти са значително ограничени, докато Москва продължава войната си в Украйна.

Настоящата криза идва в момент, когато европейските страни, изправени пред слаб икономически растеж, се опитват да възстановят индустриалните си бази и да се предпазят от конкуренцията от по-евтиния китайски износ, пише NYT.

Изправени пред покачващите се цени след нападението си с Израел срещу Иран, Съединените щати временно отмениха санкциите върху руския петрол, който в момента е в морето, надявайки се по този начин да облекчат световните доставки и пазари. Европейският съюз не е предприел подобни стъпки.

Но не само Европа разчита на доставки от страните в Перийския залив.

Както казахме, Азиатските страни са най-големите купувачи на енергия от Персийския залив. През 2024 г. близо 21 милиона барела петрол на ден са преминавали през Ормузкия проток, тесният проход, свързващ Персийския залив със света. Четири пети от този запас са отивали за Азия.

Пакистан силно зависи от тези доставки, тъй като 81% от целия й внос е изцяло оттам. Държавата дори обмисля въвеждането на четиридневна работна седмица, както и дистанционно обучение и работа, за да запази енергийните си запаси. Държавен фонд в Тайланд, който субсидира разходите за горива, когато цените им скочат, изпадна в дефицит този месец. Тези две страни са силно засегнати.

В Индия, където икономиката зависи от Близкия изток за около 40% от вноса на петрол в страната и 80% от газа, недостигът на газ за готвене е сериозно изпитание пред домакинствата. А в цяла Азия пътниците остават блокирани, защото авиокомпаниите, чиито запаси от самолетно гориво са изчерпани, са отменили хиляди полети.

Същото важи и за Китай, които - въпреки че делът им е едва 35%, това се раванява на 413 милиарда долара. 

Африканските държави, както много други страни в глобалния юг, биха могли да усетят неравномерно смущенията. Сейшелските острови, островната държава край източното крайбрежие на Африка, внасят почти цялата си енергия от държавите от Персийския залив през 2024 г. Мавриций има подобна зависимост, а Нигерия, богата на петрол държава и член на петролния картел ОПЕК+, традиционно внася сравнително малко изкопаеми горива от Близкия изток.

Но с продължаването на войната, въздействието ѝ се усеща отвъд вноса на петрол и газ. Персийският залив е доминиращ източник на торове, отчасти защото изобилието от енергия в региона е стимулирало развитието на фабрики, които произвеждат суровините за много видове селскостопански химикали.

Продължителното покачване на цената на торовете може да принуди правителствата в Южна Азия и Субсахарска Африка да субсидират разходите за отглеждане на култури или по друг начин да наблюдават покачването на цените на храните. Това би могло да увеличи дълговото бреме, което засяга много страни с по-ниски доходи.

Америките

Съединените щати са най-големият производител на петрол и газ в света. Това означава, че въздействието от спирането на търговията с енергия от Близкия изток е много по-леко.

Но Съединените щати и други страни в региона, които не внасят големи количества от Персийския залив, все още усещат икономически натиск. Скокът на цените на петрола – до над 100 долара за барел през последните седмици – вече е повлиял на други основни икономически фактори в региона.

Уточнение: Страните от Персийския залив са: Кувейт, Ирак, Бахрейн, Катар, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Иран, а направеният глобален анализ на износа на петрол от тези страни са в няколко категории: сурови нефтени масла (ХС 270900), битуминозни нефтени дестилати (ХС 271000), втечнен природен газ (ХС 271111), втечнен пропан (ХС 271112), втечнени бутани (ХС 271113) и втечнени нефтени газове (ХС 271119).