Пост в социалната мрежа Facebook, публикуван на 28 април от Камелия Конакчиева-Трибулен, конферентен преводач, съосновател и ръководител на училището „Кирил и Методий“, както и на първата българска гимназия в Париж, постави болезнена тема на дневен ред – достъпът до тоалетни в туристически и културни обекти в България. Поводът – посещение на Кордопуловата къща в Мелник по време на образователен маршрут, финансиран от Министерството на образованието и науката.

„Прекрасна програма, щастливи деца и родители. Както от близо 20 години се опитваме да покажем една красива и интересна България“, споделя Конакчиева. Радостта ѝ обаче бързо е помрачена от отказа на уредниците на музея да отключат санитарните помещения. „Тоалетните са заключени, не можем да чистим след всяко дете“, гласи отговорът на музейната служителка. Камелия ѝ отвърнала със следните думи: „Е, на много места по света са били тези ученици и никъде не сме имали такъв проблем“.

След дълъг и напрегнат разговор – включително заплахата, че дете ще се облекчи в двора – една тоалетна все пак е отключена. 

Скрийншот от публикацията на Камелия Конакчиева-Трибулен

„Да си говорим сега за образователните цели и за политики за завръщане“, завършва саркастично постът, в който Конакчиева търси и информация къде може да подаде официална жалба. Тя е тагнала Министерството на културата, Министерството на туризма и Българския туристически съюз.

Случаят предизвика вълна от коментари. Марияна Георгиева написа следното: „Тоалетните в България - наличието им, състоянието им е остър и унизителен национален проблем! И нито се поставя, нито се обсъжда, нито нещо се прави по въпроса. Национален срам!“, а Елена Мирчева добави: „Темата с тоалетните в българския манталитет е наистина болезнена, с поле за дискусия. (Особено около културни центрове, като в центъра на Пловдив примерно или пътуващи оператори със заключени автобусни тоалетни - някакси разбираемо, но когато деца са налице…, мисия унижителна)“. 

От друга страна, Ана Янакиева споделя положително впечатление от същото място: „Аз нямам такива впечатления от там. Уредничката беше мила, тоалетната беше отключена, упътиха ме как да стигна до нея и беше сравнително чиста за нашите географски ширини. За жалост обаче ми прави впечатление, че голяма част от хората, които посещават обществена тоалетна, поне в България е така, оставят след себе си кочина“.

„Точно така, милата жена беше решила, че нашите 30 деца (не знам колко от тях щяха да отидат до тоалетна, но накрая се молехме само за едно дете) ще оставят кочина. Ето това ми е непоносимо. Първо, тоалетните по дефиниция са място, което се цапа - да! Въпрос на организация е да се поддържа чисто. Второ, презумпцията, че децата са свинчета, които оставят кочина е доста показателна за отношението (да забранят достъпа за деца до обекта, тогава!) Трето, презумпцията, че ние, ръководителите на групата не можем да възпитаваме учениците си, също е обидна“, отвърна Камелия Конакчиева-Трибулен.

Темата повдига въпроси не само за санитарните условия в културните обекти, но и за цялостното отношение към туристи и ученици в страната. Когато децата, които учат български език в чужбина с любов и усилия, дойдат в родината си, те заслужават да бъдат посрещнати с достойнство, грижа и уважение. Защото понякога не историята, а отношението оставя най-трайния спомен.

Кодопуловата къща е построена през 1754 година. Това е най – голямата възрожденска къща в България и на Балканите. Къща, в която има съчетаване на богата архитектура със стопанско предназначение. Построена е на три нива. Руините пред къщата са на фамилната черква „Света Варвара”. Къщата е принадлежала на известна мелнишка фамилия Кордопулови, които са търгували с вино из цяла Европа, като най – често виното е пътувало за Венеция и Париж.