Да бъдат ли забранени социалните мрежи за децата? Тази тема коментират представители на образователното и социалното министерство заедно с експерти. 

Причината - учениците в България са на второ място от общо 89 държави по прекарано време пред екраните и на първо място по разсейване. 

Според данните от PISA 46% от учениците се разсейват от телефони по време на училище, а 40% се повлияват от това, че техни съученици използват устройствата си.

У нас телефоните са напълно забранени в общо 830 училища от 2300, а в останалите важат ограниченията само за част от учениците или не през целия ден за всички.

Дискусията беше открита от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, като инициативата е съвместна с четири парламентарни комисии – по образованието и науката, социалната и демографската политика и здравеопазването.

В събитието се включи и министърът на електронното управление Валентин Мундров.

Министър Вълчев цитира данни на СЗО, които показват, че след 2010 г. се наблюдава рязко увеличение на психичните проблеми сред подрастващите в Европа, като пандемията е ускорила тази негативна тенденция. Анализите показват още, че момичетата са по-засегнати.

 

„Ако през 1994 г. 49% от 15-годишните момичета са проявявали по един психологически симптом седмично, то през 2022 г. този дял се увеличава на близо 75%“, отчете министърът.

При момчетата тези стойности през 1994 г. са били 35%, а през 2022 г. увеличението достига до 50%.

Друго изследване между 204 държави показва, че страната ни е водеща по скорост, с която се влошава психичното здраве на децата и младежите до 24 г.

 

Според проучванията ключова роля в причините за тази негативна тенденция има новата дигитална среда.

„Според някои изследвания децата прекарват близо два часа дневно в социалните мрежи. Това е повече от 10% от времето, в което са будни. Останалото време трябва да ходят на училище и да вършат още много други неща“, каза Вълчев и допълни, че социалните медии заемат съществена част от живота ни.

Според министъра вече е безспорно, че социалните мрежи имат едновременно и пристрастяващ, и зловреден ефект върху цялостното развитие на децата, затова са необходими комплекс от мерки, които да включват разумни ограничения, създаването на нагласи у децата и родителите чрез разговори за последиците, системни и технологични ограничения на платформите.

 

„Ако намерим правилния микс от мерки и политики съм убеден, че ще постигнем положителен резултат“, заключи той. 

Редица държави в момента обсъждат различни комбинации от мерки като например възрастови ограничения, верификация, национални препоръки, регулации на платформите и алгоритмите, ограничения на телефоните в училище, система на медийна грамотност, укрепване на превенцията и др.

Министърът на електронното управление Валентин Мундров отбеляза, че повереното му министерство планира въвеждане на система за проверка на възрастта за достъп до социалните мрежи – дигитален портфейл, който се очаква да бъде готов в края на следващата година.

 

„Министерството на електронното управление приема защитата на децата и младежите онлайн като водещ национален приоритет и подчертавам, че този ангажимент не може да бъде поет само от една институция – необходим е съвместен подход на всички заинтересовани страни“, допълни той.

Преди това видеообръщения направиха Джонатан Хайд, преподавател по социална и морална психология в бизнес института "Стърн" към Нюйоркския университет и автор на влиятелната книга от 2024 г. "Тревожното поколение", както и научният директор на Американската психологическа асоциация Мич Принстийн, който е бивш декан на катедрата по клинична психология на Университета в Северна Каролина.

 

„Когато пишех книгата „Тревожното поколение“ през 2024 г. мислех, че най-голямата вреда от екраните е върху психичното здраве – депресията, тревожността, самонараняването, но по-голямата вреда е върху когнитивните последици - невъзможност децата да контролират вниманието си – фокус, концентрация, да внимават в училище и да учат“, отбеляза Джонатан Хайд.

Професор Мич Принстийн сподели, че тийнейджърите са предразположени да прекарват повече време в социални мрежи, тъй като техните мозъци в по-голяма степен търсят социална свързаност с връстниците си – обратна позитивна връзка, която увеличава допамина и засилва интереса към социалните връзки. Така на практика на тях им е по-трудно да устоят на активността онлайн.

 

„Децата все по-рано влизат в социалните мрежи, като средната възраст е между 9 и 11 г. За тях платформите са основен канал за социализация“, обясни директорът на Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование в София Калоян Дамянов.

Той представи как всяка от социалните мрежи влияе на поведението и навиците на децата.

Според посланика на Дания в България Н. Пр. Флеминг Стендер цифровата ера носи огромни възможности – да учим, да изследваме и да се свързваме, но за твърде много деца онлайн светът крие реални рискове от излагане на незаконно и вредно съдържание.

 

Именно затова в Дания разработват различни инициативи за проверка на възрастта в платформите, като темата за онлайн безопасността е сред приоритетите на настоящото Датско председателство на Европейския съюз.

„Само преди две седмици в Дания беше постигнато ново политическо споразумение за онлайн безопасността на децата. То въвежда минимална възраст от 15 години за достъп на младите датчани до социалните мрежи. Това е историческо решение и значима стъпка към цифрова среда, която наистина защитава благополучието на децата“, каза още посланикът.

 

Като продължение на днешната дискусия МОН организира и онлайн допитване затова доколко се одобрява забраната за използване на социални мрежи от деца под 15 г.

Всеки може да участва в анкетата тук: https://kazva.bg/monsocialmediaban