През изминалата година природата напомни колко е крехък балансът с човешката цивилизация. Страната ни бе сполетяна от серия природни стихии, които унищожиха домове и инфраструктура, погубиха труда на хиляди и, за съжаление, дори отнеха животи.
Суша и наводнения, брутална жега и пожари, градушки и свлачища – това са само част от проблемите, които застигнаха наши сънародници в различни точки от страната.
Преките и косвени щети за икономиката са огромни, а бурното време, носещо проблеми и разруха, се очаква да се задълбочава с настъпването на нови климатични промени. А когато към бушуващата природа се добави и родното нехайство – волно или неволно, се случват и трагедии.
Когато един подпалвач драсне клечката – гори цяла България
Нека само си припомним застроеното дере на реката в „Елените“ и страшния факт, изнесен от Изпълнителната агенция по горите тази година, че 90% от пожарите през лятото са резултат от човешка дейност – от небрежно боравене с огън до умишлено запалване.
Бедствията имаха висока цена – по оценки на експерти, щетите от климатичните бедствия през годината възлизат на около 1% от БВП на България (~1 млрд. евро). А огненият ад из родните гори, поля и села нареди страната ни на незавидното първо място в Европейския съюз (ЕС) по засегната площ за 2024–2025 г.
Пряко свързано и с пожарите, земите на страната са измъчвани и от вече традиционни горещини, които чупят рекорди. Месец юни 2025 г. бе най-сухият от 1950 г. насам, а в проучване на Grantham Institute към Кралския колеж във Великобритания се съобщава, че в 18 големи български града е било с 2,4°C по-топло от нормалното за сезона.
Изминалият юни - най-топъл за 140 години в България
Поради жегите у нас в периода юни – август са загинали 552 души. Това нареди страната ни на едно от най-високите нива в Европа, заедно с Хърватия и Гърция.
Особен парадокс показаха бедствията в България тази година – страната ни бе измъчвана и от водна криза и безводие, и от наводнения.
Към 20 януари 2025 г. броят на хората, засегнати от безводието в страната, се изчислява на цели 115 700 души (2,57% от населението), при над 300 000 души (6,8%) на режим през септември 2024 г. В пика на безводието през летните месеци обаче цифрата нарасна главоломно.
Търсят нови места за сондажи за вода в Плевен
Повече от 260 000 души в България бяха на воден режим. Това сочи официална справка в сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от средата на летния месец. Според справката на регионалното министерство за периода 11–17 август общо 299 населени места бяха на воден режим – от тях 16 са градове, а 283 – села.
Сред най-тежко засегнатите места бе областният град Плевен, където живеят близо 100 000 души. В същото време старата и амортизирана водопреносна система на България отчита рекордни загуби по тръбите, които на места достигат до 70–80%. Проблем, чието решение изисква изключителна ангажираност и спешни действия на държавата, защото новият летен сезон идва.
Екстремната суша през юли даде отражение и върху водните басейни в страната. Показателен е случаят с язовир „Копринка“ (край Казанлък), който през юли спадна до критично ниски нива. Рязкото спадане доведе до масов мор на риба.
В горещините започна интензивен цъфтеж на планктона, последван от загниване, което изчерпа кислорода във водата. В резултат по бреговете на язовира се появиха стотици умрели риби от различни видове.
Кадрите на драстично намаления обем на други важни язовири като „Батак“, „Йовковци“ и други обиколиха социалните мрежи, предизвиквайки тъга и страх.
И докато в XXI век липсата на вода измъчва едни наши сънародници, мощните бури създадоха беди на други.
Месец април 2025 г. се отличи с рязко променливо време – сняг и слани в началото на месеца, последвани от силни бури и проливни дъждове в края. На 10 април снежна буря и бурен вятър връхлетяха Североизточна България, предизвиквайки аварии в електропреносната мрежа и затруднения по пътищата.
В края на месеца обилни дъждове доведоха до локални наводнения в Северозападна България. На 26 април проливен дъжд (над 100–108 мм/кв. м за денонощие) предизвика внезапен приток на вода и излизане на реки от коритата им в селата Лехчево, Кобиляк (обл. Монтана) и Хайредин (обл. Враца).
В тези населени места беше обявено бедствено положение: наводнени около 50 къщи (мазета и приземни етажи), дворове и селскостопански постройки, удавени селскостопански животни и прекъснати пътища. Наложи се евакуация на десетки жители от най-засегнатите домове, а в района временно бе нарушено и водоснабдяването заради замътване на водоизточниците.
Тези потопи напомниха за разрушителната сила на водната стихия, макар и да няма жертви.
Жители на Хайредин след потопа: Такова чудо не сме виждали
Освен наводненията, късните слани и снеговалежи през април нанесоха щети и в селското стопанство. В периодите 8–13 април и 28–30 април бяха регистрирани масови слани и застудявания, които повредиха овощни насаждения и рапични посеви в множество региони на страната.
И тази година градушката не подмина страната ни. В началото на месец май ледени парчета с големина на орех паднаха в Асеновградско. Градушката проби покриви, порази коли и съсипа реколти в няколко села в района на Асеновград. Част от най-сериозно засегнатите села бяха Бачково, Горнослав, Тополово, Червен, Долнослав.
През лятото същото бедствие помля и части от Югозападна България. Градушка, колкото орех, нанесе сериозни щети в община Гърмен, в Рибново и Дебрен.
В Асеновградско броят пораженията: Коли смлени, градини унищожени СНИМКИ
Общо 5000 земеделски производители са подали заявления за пропаднали площи, след като през тази пролет поредица от измръзвания и градушки унищожи реколтата на площ от почти 300 000 декара.
Това не бе краят на водните бедствия за България. Началото на октомври донесе дъждове с исторически интензитет, които предизвикаха опустошителни наводнения по Южното Черноморие.
Между 2 и 5 октомври мощен средиземноморски циклон се стовари над Източна България, като особено засегна област Бургас. Ваканционното селище „Елените“ (общ. Несебър) се превърна в епицентър на трагедия.
Симулация показа потопа в Елените
Там за по-малко от 24 часа се изляха над 230 литра дъжд на кв. м – количество, надхвърлящо годишната норма за някои райони. Пороят доведе до внезапно прииждане на водите в близкото дере Козлука над комплекса. Свидетели разказаха, че се е образувала първа приливна вълна, която помела всичко по пътя си – вода, кал и отломки заляха хотели, вили и улици в комплекса.
Наводнението взе и човешки жертви. Първоначално беше потвърдена смъртта на трима души – работник (намирал се на приземен етаж в един от хотелите), оператор на багер (извикан да помага за укрепване, отнесен от вълната) и граничен полицай от Гранична полиция – Бургас, участвал в спасяването на хора. Телата им бяха открити още на 3 октомври.
Три дни по-късно – при разчистването, бе намерена и четвърта жертва, която се е намирала в една от вилите на комплекса и е била в неизвестност от вечерта на потопа.
След трагедията държавата започна проверки на строителните обекти в зоната. А ДНСК съобщи, че е съставен констативен акт за премахване на незаконен строеж, озаглавен „Корекция на трасето (коритото) на р. Козлука и земни насипи“.
След потопа в "Елените": Откриха 370 строежа върху реки и дерета
ДНСК издаде заповед за премахване на незаконния строеж в "Елените"
Наред с „Елените“, проливните дъждове удариха и други части на Югоизточна България. В община Царево (Бургаско), която трагично пострада от наводнения и жертви през 2023 г., отново имаше критична ситуация. На 5 октомври беше обявено частично бедствено положение и в Царево и околните курорти Свети Влас, Несебър и Слънчев бряг.
В края на ноември валежите предизвикаха частично бедствено положение в община Ардино след валежите в последните два дни. Железобетонният мост над река Арда при село Китница бе залят от придошлите води, което остави шест родопски села без достъп.
Последните дни на годината донесоха ново премеждие. Река Телки дере внезапно преля през защитната дига и наводни улици, имоти и земеделски земи в района на село Гелеменово, Пазарджишко. Това стана във втората коледна нощ. Бе обявено частично бедствено положение, като има и материални щети.
Залети от водата са и земеделски площи около дерето, както и дворове и приземни етажи на няколко частни имота, в които обаче няма хора.
МВР: Няма опасност за хората от село Гелеменово, обстановката е спокойна
Проливните валежи задействаха и други процеси на места. Дъждовното време в началото на октомври активизира и множество свлачища в планинските райони. Най-сериозният такъв инцидент бе регистриран на 7 октомври в Родопите. Скално свлачище затвори ключовия път Асеновград – Смолян в близост до Асеновград.
Разчистиха свлачището на пътя Асеновград – Смолян
Свлачище блокира движението през прохода Троян - Кърнаре СНИМКИ+ВИДЕО
Огромна скална маса рухна и в прохода Троян – Кърнаре, като временно блокира движението до почистването на трасето.
Друга зловеща стихия бушува през всички топли месеци в страната, подхранвана от аномалните жеги и човешкото безхаберие, както и от абсурда, че в страната ни, голяма част от която е заета от планини и планински райони, все още няма специализирани самолети за гасене на пожари.
Жегите и продължителната суша доведоха до драматично нарастване на броя на горските и полските пожари из цялата страна. Още в първата половина на юли възникнаха стотици огнища на пожар дневно.
По данни на Главна дирекция „Пожарна безопасност“, само за едно денонощие (на 9–10 юли) са регистрирани 279 пожара в различни части на страната.
Истински огнен ад избухна и в курорта Свети Влас, където на паркинг пламнаха множество коли. Равносметката след това бе 22 изгорели коли и още няколко със сериозни щети. Кадри от мястото на инцидента показаха гъстия черен дим, който задуши курорта.
Огненият ад в Свети Влас: 22 коли изпепелени, десетки евакуирани
Втората половина на юли донесе още по-екстремна пожарна обстановка, като няколко мащабни пожара изпепелиха огромни територии и имущество.
Пожарът в община Трън (26–28 юли) беше описан от местните като невиждан по мащаб. Той обхвана три села – Слишовци, Главановци, Рани луг. Само за половин час пожарът достигна село Рани луг. Там стихията изпепели над 20 къщи, селските гробища, земеделска техника и много домашни животни.
Цялото село практически бе опустошено – около половината от всички къщи изгоряха до основи. Гасенето продължи няколко дни, като България поиска помощ по линия на европейския Механизъм за гражданска защита – изпратени бяха специализирани самолети от чужбина.
След опустошителните пожари в Рани Луг: Как хората ще посрещнат Коледа
Пожарът в община Струмяни (обл. Благоевград) също достигна исторически размери. В края на юли огън обхвана огромна горска територия в Малешевска планина, между селата Илинденци, Влахи и Плоски, навлезе и на територията на НП „Пирин“. Впоследствие огънят бе локализиран и постепенно потушен в началото на август.
Няколко пъти избухнаха пожари и в национален парк „Рилски манастир“.
Шести ден бушува пожарът в ПП "Рилски манастир"
В пожарите няма човешки жертви, но щетите по горските екосистеми са огромни – стотици годишни дървета и богато биоразнообразие бяха унищожени. При пожарите в страната през това лято стотици диви животни – костенурки, таралежи, зайци, птици, дори лалугери – изгоряха мъчително.
В района между Тополовград и Свиленград (по границата с Турция) пламна друг мащабен пожар в сухите треви и гори. Огнището обхвана площ от около 50 000 декара по данни на НИМХ. Наложи се спешна евакуация на около 60 души от дом за психично болни.
Юлски пожар обхвана вилна зона над село Михилци, където бяха евакуирани над 20 души, а около 30 вили и къщи бяха частично или напълно засегнати от пламъците.
Задействаха BG-Alert! Голям пожар гори край с. Песнопой, доброволци на терен
При други случаи големи пожари заплашиха родни градове. Край град Пазарджик огнената стихия достигна до жилищен квартал („Запад“) – пламъците стигнаха до прозорците на блоковете, изгоряха над 20 гаража и 3 автомобила, преди огънят да бъде овладян.
Пожар изпепели и 25 къщи във вилна зона „Острицата 2“ в бургаския квартал „Банево“. При серия от случаи бе активирана и системата за ранно предупреждение BG-ALERT.
Бурята в края на декември се оказа последното бедствие за 2025 г., с което страната изпрати една тежка откъм климатични изпитания година. В дългосрочен план прогнозите са тревожни – ако не се вземат мерки, аномалиите, подсилени от климатичните промени, могат да костват 3–5% от икономиката годишно до 2030 г.
Но дали уроците от премеждията от изминалата година са взети?
Жители на Плоски, наблюдаващи огнената стихия
Свляклата се скална маса в прохода "Троян - Кърнаре"
Част от щетите след наводнението в Царево
"Елените" след стихията
Загиналите Стефан Иванов и Цанко Иванов
Елена Павлушина, загинала при бедствието
Ледени късове, изсипали се в Асеновградско
