Или как един асфалтов капан показа колко точно ни струват „ремонтите по съвместителство“
Намираме се на ул. „Отец Кирил“ в Пазарджик – горд обект на „нов асфалт“ от края на 2024 г. Бляскав, гладък, засукан… само дето вече е пробит. И не с нещо впечатляващо – с една обикновена дупчица, почти скромна на вид. Почти.
Но когато в тази миниатюрна улична черна дупка влиза пръчка с дължина 50 сантиметра, започваш да се чудиш – дали това не е капан, през който ще се срути бъдещето на улицата? И още по-важно: колко време ще отнеме целият асфалт да се свлече като мокър картон?
Въпросът не е риторичен. Той е адресиран до фирмата-изпълнител. Очакваме отговор и от Община Пазарджик – кой прие обекта, какъв беше контролът и какви санкции ще понесе фирмата, ако изобщо са предвидени такава?
Ако това е стандартът за „ново строителство“ и „реконструкция“, какво да очакваме от останалите улици в града? Да се въоръжим с въдици и пръчки и да мерим дълбочината на всяка улична пукнатина?
Жителите на квартала не искат чудеса. Искат здрав път, ясни отговорности и обещания, които не се разпадат за по-малко от година. И да, нещо съвсем дребно – да не си трошим колите, краката и нервите заради евтини изпълнения на скъпи ремонти.
Призоваваме:
Да бъде обявена публично фирмата, извършила асфалтирането
Да се даде срок за отстраняване на проблема
Да се съобщи дали има наложени санкции
И най-вече – да спре практиката „асфалт днес, кратер утре“
Защото докато ние снимаме дупки, някой си пълни джобовете. А улицата – тя просто си мълчи и пропада. Буквално.
Снимка: Пазарджик говори, Facebook
