Имаше време, когато тук се чуваше смях. Когато децата гребяха с водни колелета, а двойки се държаха за ръце в лодка, носеща се по водата. Имаше време, когато това езеро в сърцето на Стара Загора беше място на живот, радост и спомени.
Днес? Днес гледката боли.
Това, което някога бе едно от най-красивите кътчета на града, сега е мътно, зловонно блато, лишено от птици, вода и грижа. Снимките не просто показват разруха – те документират забравата. Езерото, захранвано някога от язовир „Копринка“, днес е изоставено от институциите и оставено на съдбата.
А къде са те – онези, които трябва да го пазят? Онези, които предизборно обещават „по-зелен, по-чист, по-красив град“?
Това се пита и Dean Krustev, публикувал във Facebook снимки от зловещото място:
Стара Загора не заслужава това. Жителите ѝ не заслужават това. Това езеро беше сърцето на парка, мястото, където ходехме да мечтаем, да се влюбваме, да си починем от шума. Сега, вместо отражение на залеза, гледаме мазна повърхност с мирис на безразличие.
Когато едно общество загуби връзката с природата и с красотата, то загубва и нещо от себе си. Не става дума само за вода. Става дума за памет. За идентичност. За култура.
Господа управници, събудете се! Не става дума за поредната „точка от бюджета“, а за една част от душата на града, която вие бавно убивате чрез бездействие.
И ако днес мълчим за езерото, утре ще мълчим и за всичко останало, което изчезва от живота ни – едно по едно, както капките изчезнаха от тази вода.
Ето целия пост на старозагорчанина, публикуван в социалните мрежи:
Едно от най красивите кътчета в града ни, от езеро, пълно с вода и птици, плуващи в него, се е превърнало в ето това блато! Някога на това езеро, плуваха лодки и водни колелета и беше голяма атракция, а сега - без вода идваща от Язовир "Копринка", се е превърнало в едно бунище! Казвам го със съжаление!
