Още един знаков обект в България тъне в разруха и забрава вече десетилетия. Минералната баня в село Костенец и прилежащите ѝ басейни са сред най-показателните примери за изоставено обществено богатство, което бавно се руши.

Някога мястото е било емблематично за района. Десетки хора от цялата страна са пристигали тук, за да се възползват от лековитата минерална вода, известна със своите качества. Големите външни басейни са били изпълнени с живот, а вътрешната баня – поддържана и оживена.

Днес картината е коренно различна. Огромните открити басейни пустеят – напукани бетонни стени, обрасли с растителност участъци и графити по кулата за скокове напомнят за отминалото време. Някога оживеното пространство сега е безлюдно, а тишината се нарушава единствено от вятъра.

Вътрешността на сградата е в още по-тежко състояние. Коридорите са влажни и потънали в мрак, по пода има локви и отпадъци. Плочките в баните са изпочупени, мазилката пада от стените, а оборудването отдавна липсва. Съблекалните и санитарните помещения са напълно занемарени, а прозорците са счупени или заковани.

Местните хора не крият разочарованието си. За тях минералната баня не е просто сграда, а част от историята и идентичността на селото. Според тях обектът има потенциал отново да бъде притегателен център за балнеотуризъм и почивка, ако бъде възстановен и стопанисван отговорно.

През годините са се появявали различни идеи и намерения за концесия или ремонт, но реални действия така и не са последвали. Така минералната баня в Костенец остава символ на пропуснати възможности – място с природен ресурс и традиция, оставено да се руши под тежестта на бездействието.

Докато институциите си прехвърлят отговорността, времето продължава да нанася щети, а още един знаков обект от българското културно и обществено наследство бавно изчезва.

Снимки: Iliyan Ginov