„Отиваме при кмета всички, и той няма как да ни откаже!“ Тази реплика прозвуча от устата на Илиян Филипов през лятото, по време на голямата среща с феновете на Ботев, малко преди да се превърне във финансов благодетел на клуба.
Още тогава за мнозина беше ясно, че придобиването на Ботев не е просто футболен ход. Основната цел на боса на ПИМК изглеждаше друга – да разполага с маса хора зад гърба си, които при нужда да „отиват при кмета“ или на друго подходящо място, за да гарантират бъдещето му и това на фирмите му.
Денят, в който „отиваме при кмета и той няма как да ни откаже“, дойде. Както може да се предположи – става дума за пари. И то за много пари.
ПИМК продавали на двойни цени оборудването на Община Пловдив?
Обществената поръчка за Етап 2 на стадион „Христо Ботев“ е на стойност 13 млн. лева – толкова трябва да получи Илиян Филипов. В този момент той вече не е само строител и не е само спонсор – той е затворил целия „цикъл“.
Допреди година Филипов говореше за спиране на строителството, твърдеше с ръка на сърцето, че прави стадиона не само без печалба, а направо на загуба. Оказа се, че реалността е различна – както и мнозина подозираха. Само от една система за т.нар. изкуствени слънца стана ясно, че над 1 млн. лева са „спечелени“ чрез препродажба на Община Пловдив на двойни цени, пише TrafficNews.
Днес риториката е друга – тези пари били нужни за отбора, Пловдив бил застрашен да не приеме Европейското първенство за юноши, а стадионът можел да остане незавършен.
С феновете напред
Този път финансовият благодетел на Ботев не излезе пръв в атака срещу кмета. В няколко пловдивски медии, осеяни с внушителни банери на ПИМК, се появи информация, че феновете на Ботев се готвят за протест, защото кметът не подписва договора за Етап 2.
Любопитен детайл – в нито една фенска страница или сайт нямаше подобна информация. Единственото място, където се появи реакция, беше сайтът и страницата на Сдружение ПФК Ботев Пловдив – формалният мажоритарен собственик на клуба, откъдето бе публикувано отворено писмо до кмета с призив за бързо подписване на договора.
Едва след медийните публикации за протест на 12 декември официалната страница на Ботев обяви, че подкрепя „гражданския протест на феновете“, без да става ясно кои точно са тези фенове.
Чак ден по-късно председателят на фенклуб „Ботев 1912“ Божидар Божилов обясни мотивите и организацията на протеста – в личния си профил във Facebook. Там той подчерта, че протестът е граждански, аполитичен и не подкрепя нито една политическа сила – съществуваща или в проект. Уточнение, което трудно може да бъде подминато на фона на все по-упоритите слухове за политически амбиции около Илиян Филипов и евентуални симпатии към бъдещ проект, свързван с президента Румен Радев.
Факт остава и друго – във всички фенски страници и в тези на Клуба на привържениците на Ботев Пловдив дори в деня на протеста липсваше каквато и да е официална позиция.
Не по-малко интересен е и таймингът – информацията за протеста се появи в деня, в който правителството подаде оставка. Съвпадение или не, въпросът дали бултрасите не се използват за чужди политически и икономически цели изплува все по-ясно.
Страх в Общината
В Община Пловдив страхът отдавна е осезаем. Кметът Костадин Димитров и ресорният му заместник по строителство и общинска собственост Хакъ Сакъбов очевидно не знаят как да действат. Вече месец от Общината няма никакъв отговор на въпроса как Илиян Филипов и ръководството на клуба се разпореждат с общинска собственост.
Фактите са ясни – клубът отдава помещения на стадиона, без да има законово право за това. След публикация на TrafficNews, че в неотдадено помещение ще бъде настанен фитнес, от ръководството на Ботев заявиха, че имат законово основание. Въпросите към Общината бяха зададени още същия ден. Месец по-късно – пълно мълчание.
Причината изглежда една – страх. Страхът, че Илиян Филипов отново ще застане пред прозореца на кмета и ще поиска неговото отстраняване, както бе с цената на строителни разрешения. Както плашеше с 5000 строители, които ще блокират Общинския съвет заради полските пътища, както изкара и тираджии пред областна управа за ПУП-овете на имотите му. Илиян Филипов отново ще отсече, че ще каже на Бойко Борисов какво прави кметът от неговата партия в Пловдив и как пречи на развитието на града.
Строители плашат с 5000 протестиращи кмета на Пловдив, ще изпълнят ли заканата на шефа на ПИМК-а?
Това е отигран сценарий на Филипов, който сее страх, а днес отново го прави. Мълчанието от пл. „Стефан Стамболов“ 1 обаче няма да спре искането на „отстраняването на кмета“. Това ще се случи днес… отново! И причината отново са 13 млн. лева – обществената поръчка за Етап 2 на стадион „Христо Ботев“.
Вчера през профила си във Фейсбук Илиян Филипов се обърна към кмета – с „неуважаеми“, като допълни, че му остават да вземе 24 заплати от гражданите на Пловдив. Отново важното уточнение е, че той заявява: „Не съм сигурен обаче, че ще успеете да си ги вземете всички“ – с други думи „отстраняването“ на кмета отново в е вход.
Страхът няма да спаси кмета. Той е длъжен да излезе и да отговори ясно на няколко ключови въпроса:
Има ли проблеми с приемането на Етап 1.2 заради неизпълнени или отклонени дейности?
Има ли право клубът да отдава помещения по свое усмотрение при договор за под 5000 лв. месечно по Закона за спорта?
Някога имаше и Граждански съвет, който следеше строителството и разходването на публичните средства. Днес той е изчезнал – без обяснение, без отчет. И тук думата отново е „страх“.
В момента на стадиона тече и коледен базар, за който не е ясно дали е много законен. За друг подобен случай вече се поиска оставка на кмет и сезиране на прокуратурата.
Шефът на ПИМК плаши с отстраняване кмета на Пловдив
Феновете на Ботев Пловдив многократно са доказвали, че клубът е кауза и начин на живот. Любов, предавана от поколение на поколение. Страхът няма място на стадион „Христо Ботев“.
Страхът няма място и в Община Пловдив. Кметът има една основна функция и тя е да защитава обществения интерес на всички пловдивчани чрез спазването на закона.
Всички тези факти очертават една тревожна картина – модел, в който футболът се използва като щит, фенската енергия като инструмент за натиск, а страхът като основен регулатор на решенията в Общината.
В този модел обществените поръчки за милиони се представят като спасение за клуба, въпросите за законност се заглушават, а институциите предпочитат мълчанието пред отговорността.
