В мидите по българското черноморие има микропластмаса - това доказаха учени от БАН, които са изследвали миди от 120 точки в Черно море през различни сезони. Миди с увредено ДНК най-често се откриват в близост до курортите.

"Ние сме събирали проби от най-северната точка до най-южната точка. От Дуранкулак до Синеморец", поясни за БНТ проф. Албена Александрова от Института по невробиология БАН.

"5 микропластички в мида. Което в сравнение с други страни не е необичайно - в други страни се наблюдават и много по-големи количества. Открихме пластмаси със всякакви цветове. Имаме червени, зелени, от зелени капачки на бутилки най-вероятно. Най-често вече намираме и влакна, които са всъщност корди от риболовни принадлежности - те са с микроразмери, само с микроскоп се виждат", каза проф. Георги Милушев, Институт по невробиология БАН.

Размерите на микропластиците са такива, че се виждат само с микроскоп. Друго проучване на учените във Варненското езеро също открива пластмаса с цветовете на дъното на корабите.

"В 50% от всички изследвани индивиди намерихме микропластмаси. Най-често срещания цвят, който открихме, освен син, е червен, което най-вероятно идва от боите на корабите", отбеляза Светлана Михова от Института по океанология към БАН-Варна.

Оказва се, че в класацията на всичко, което поглъщаме с микропластмаса, мидите са доста назад.

"От въздуха ние приемаме до 6 пъти повече. На първо място е водата. После идва бирата. На трето място е въздухът. Чак на пето, шесто място са морските дарове", каза Тома Щилянов, ветеринарен лекар.

Какво означава това за здравето ни?

"Все още данните не могат да кажат какво е за здравето ни. Има хипотетични възможности, правят се опити с животни и засега резултатите са, че по-скоро нищо. И трябва да мине доста време, за да се изследва ефектът", добави Щилянов.

Независимо от това дали има или няма вреда за здравето, Агенцията по безопасност на храните не може да предприеме нищо - защото няма закон, който да казва, че трябва да се контролира дали в сервираната храна има пластмасови частици.

"Когато има промяна на законодателството, съответно ще има контрол и на този показател", каза д-р Кремена Стоева от Българската агенция по безопасност на храните.

Следи се изкъсо за други бактерии в мидените ферми - единствените, които имат право да ловят миди. Засега сигналната лампа не е микропластмасата в мидите. Изследванията не показват да има пряка опасност за човека. Но човекът се оказва пряка опасност за тях, защото ги замърсява, не само с пластмаса.

"Когато мине определена граница - може да бъде опасно за клетките и за организма", добави проф. Георги Милушев.

Това може да доведе до объркване във водния свят, от което някои орагинизми може да изчезнат.

Снимката е илюстративна.