В живописния Димитровград, сред спокойствието на сенчестите улици и паркираните коли, ул. „Шандор Петьофи“ предлага на шофьорите уникално преживяване: внезапна среща от третия вид с кратера пред вас.

Да, кратера. Или както му казват местните: „онова чудо, дето пак го забравиха“. Възможно е да е било някога ремонт. Възможно е някой да е копал. Възможно е дори да е бил асфалт. Но в момента имаме: необезопасена изкопна площадка, дълбок трап насред платното, епичен риск за автомобили, велосипеди и нечий глезен...

Как се минава оттук?, пита Наско Иванов съгражданите си във Facebook. Веднага му отговаряме: С много молитви, спирачки и сръчност, обикновено на заден ход и с помощта на страничното огледало. Иначе – с щети. Малко за окачването, малко за нервите.

Ако си достатъчно смел да завиеш покрай това препятствие, бонус ниво: електрически стълб в самия тротоар, за да не се почувстват пешеходците забравени.

Кой ремонтира, кога, защо – тишина. Разбира се, няма табела, няма знак, няма предупредителен конус. Защото в България, когато нещо се копае, вече се приема за успех, ако изобщо не остане отворено до следващия сезон. Лятото е за море, не за инфраструктура.

А Шандор Петьофи сигурно се върти в гроба. Да носи улица името му, е гордост. Да го свързват с пътна дупка с потенциал за геологическа забележителност – по-малко. Иронично, но дупката е толкова централно разположена, че човек би помислил, че е част от концептуален градски арт.

Ние питаме:

Ще се довърши ли този ремонт или чакаме археолози? Ще има ли табела или ще разчитаме на навигация и съдба? Кой ще плати, ако някой отнесе гума или по-лошо – пострада?