Иван Петлешков поиска спешна промяна в практиката на Пътна полиция при използването на полеви тестове за наркотици в позиция, публикувана в профила във Фейсбук. Пловдивският предприемач и общественик заяви, че ще обжалва във Върховният административен съд членовете от наредбата, която превръщат невинни хора в престъпници, докато се чака кръвните изследвания.

Той обръща внимание, че често полевите тестове водят до фалшиво положителни резултати, тежки административни последици и съсипани човешки съдби.

 В публикацията си той посочва няколко конкретни случая на граждани, останали без книжки, задържани или подложени на наказателно преследване, въпреки че впоследствие кръвните им проби са доказали липса на употреба на наркотици.

Петлешков поставя под съмнение както начина, по който се прилагат тези тестове на терен, така и двойния стандарт в държавата, след като за полицаите подобна практика беше отменена, а за обикновените граждани продължава да действа.

Той призовава хората да настояват за кръвни и химико-токсикологични изследвания и обявява, че ще оспори пред Върховния административен съд най-спорните текстове от Наредба №1/2017 г., които според него превръщат полевия тест в инструмент за репресия, вместо в средство за предварителна проверка.

Ето и цялата позиция на Иван Петлешков:

Пътна полиция или наказателна лотария? Това не е контрол, а институционална репресия

Като баща днес не се страхувам само от дрогираните шофьори по пътищата. Страхувам се и от държава, която може да превърне едно невинно момче, един почтен човек, един работещ баща в „престъпник“ с едно щракване на полеви тест. Страхувам се от система, в която първо ти вземат книжката, второ те унижават, след това те влачат по арести и досъдебни производства, а истината идва месеци по-късно — ако изобщо дойде навреме.

Проблемът е ясен: у нас полевите тестове се използват като почти окончателна присъда, въпреки че дори проверките на факти и съдебната практика показват, че легални и често предписвани лекарства могат да дадат фалшиво положителен резултат. Следват отнета книжка, наказателно преследване, задържане, блокирана работа и живот, а лабораторният анализ, който трябва да установи истината, идва твърде късно. Това не е правосъдие, а административна репресия с човешки лица, съдби и семейства зад нея.

Само погледнете последните няколко случая за граждани, тествани с Drug Test 5000.

 Павел Караджов — дванадесетокласник с 28 импланта в гръбначния стълб. Задържан за 24 часа след положителен полеви тест за кокаин, който впоследствие се оказва фалшив. Съдът му връща книжката още преди да излезе кръвният тест, защото приема, че последиците за него са несъразмерно тежки. После отново е спрян и отново е подложен на нов тест. Кажете ми: това нормална държава ли е, или институционален тормоз?

Другият случай е на Билян Сариев. Човекът попада на тежка катастрофа, лекар му дава успокоително заради шока и високото кръвно, а 40 минути по-късно полевият тест отчита бензодиазепини. Въпреки медицинския документ на място, книжката му е отнета. По-късно официалният резултат от ВМА показва, че няма наркотици, а само диазепам — именно медикаментът, даден от лекар. И въпреки това човекът продължава да чака документите си обратно заради бавене по веригата. Значи държавата може да те накаже веднага, но не може да те оневини навреме.

Третият – учителят Петър Матев, тестван няколко пъти, докато не даде положителен резултат, а в крайна сметка кръвната му проба е отрицателна.

И не — това не е „европейска практика“. Европейската агенция по наркотиците посочва, че в почти всички държави от ЕС за наказателно преследване е нужен потвърдителен кръвен тест. В развитите държави след положителен предварителен тест се прави лабораторно изследване на кръв, а като доказателство служи именно резултатът в кръвния серум.  

Тоест в нормалните държави полевият тест е ориентир. У нас се превръща в инструмент за репресия – полицията може да ползва този тест и два пъти, и три пъти и 10 пъти, докато не даде положителен вариант, а след това – се превръща в присъда.

Още по-скандално е друго: Върховният административен съд окончателно отмени наредбата, по която МВР тестваше собствените си служители за наркотици. За своите хора държавата се оказа длъжна да спазва строги правила и съдебен контрол. Но за обикновения гражданин санкцията идва веднага, а защитата — някога после. Това не е ли криворазбрана елитарност? Не е ли двоен стандарт? Не е ли държава, в която институцията пази себе си по-добре, отколкото пази гражданите?

Затова призовавам към мирна, твърда и законна гражданска съпротива. Не приемайте полевия тест като окончателна истина. При всяка такава проверка настоявайте незабавно за кръвна проба и химико-токсикологичен лабораторен анализ. Оспорвайте, обжалвайте, търсете адвокат, търсете публичност, защото мълчанието храни произвола. Никой не трябва да бъде оставян сам срещу система, която може да сбърка, но отказва да понесе отговорност за грешката си.

Ще оспоря пред Върховния административен съд най-спорните текстове от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, защото някой най-после трябва да поведе битка срещу тази несправедливост.  Административнопроцесуалния кодекс допуска пряко оспорване на подзаконов нормативен акт от физическо лице с правен интерес, а вярвам, че всеки един български гражданин има такъв.

Ще искам отпадне на чл. 3, чл. 5 и чл. 6, ал. 9 — текстове, които дават прекалено голяма тежест на полевия тест и прекалено широка преценка на полицая, а цената после я плащат невинни хора. Най-големият абсурд е, че самата наредба в чл. 23 признава, че истината се доказва с кръвна проба, но въпреки това именно полевият тест води до най-тежките последици още на място, а след това съсипани човешки съдби, докато търсят справедливост.

Днес това е проблем на „някой друг“. Утре може да е проблем на нашето дете. И тогава няма да питаме дали темата е политическа. Ще питаме защо допуснахме държавата да наказва преди да е доказала вина. Време е да кажем ясно: борбата срещу дрогата на пътя е задължителна, но тя не може да минава през погазване на презумпцията за невиновност.