Докато в някои европейски градове тестват „умни“ светофари и автономни пешеходни пътеки, в Пазарджик се тренира за оцеляване в градски условия – с водни спортове по тротоарите.
На пръв поглед това е обикновен дъждовен ден. Но само до момента, в който решите да пресечете пешеходна пътека – тогава разбирате, че всъщност сте попаднали в естествено образувал се басейн. Без дъно, без отводняване, но с отлично „усвояване“ на публични средства.
Снимка от жител на града ясно показва: там, където трябва да стъпваш уверено, стъпваш... с кец в кална вода. Или изобщо не стъпваш – освен ако не си въоръжен с гумени ботуши или лодка.
„Айде като искаш да минеш – плувай де!“, пише с горчив сарказъм авторът на сигнала Петко Вацев. Всичко изглежда „пито, платено и прието от общината“, както казва още той. И действително – няма виновни, няма санкции, няма решение. Само още един ден, в който гражданите са подложени на изпитание от собствената си инфраструктура.
Въпросът вече не е само кога ще бъде оправена дадена улица, а ще започне ли изобщо някога да се строи с мисъл за хората, а не само за усвояването на средства?
Защото тази пешеходна пътека в Пазарджик не е просто локва. Тя е символ на едно безхаберие, което ни залива дълго преди да завали.