Слънцето над Банско днес не изгря — то просто проблесна през сивото като зеница на изпепелена земя. Небето е в цвят на сажди и пепел, все едно самият въздух гори. Мирише на дърво, на пушек, на нещо изтръгнато от корен. Болката в гърдите не е само от дима. Тя е от усещането, че нещо живо умира пред очите ни.

Огромен пожар бушува в района на Симитли и се разраства в посока към Сандански и южните склонове. Диана Русинова, която е в Разлог, описва апокалиптична картина: небето не е синьо, а сякаш обвито в одеяло от прах. От него не вали дъжд, а пепел. По автомобилите се събира сив воал, а прозорците вече не предпазват от задушаващия мирис.

Огнен ад в Симитли! Изгоря пожарен автомобил, активиран е европейският механизъм за подкрепа

Вятърът — ураганен. Димът — неудържим. Пожарът — извън контрол.

Димът от пламъците стигна Благоевград преди часове. Сега задушава Банско, Разлог, селата. Хората не могат да отворят прозорците си, не могат да си поемат дъх. Не виждат откъде идва опасността, но я усещат — в гърлото, в очите, в гърдите. Във всяка тревожна мисъл за дома, гората, животните, въздуха, децата.

Какво се случва, когато слънцето грее в сиво? Когато въздухът не лекува, а разболява? Когато пожарът е не просто бедствие, а символ на безпомощността ни?

Пламъците горят, но и нещо в нас догаря. Защото това вече не е просто природен пожар. Това е пламък, който осветява всички ни — и колко неподготвени сме, и колко малко можем срещу стихията, ако тя не срещне воля и отговорност.

Днес Югозападът не диша. Горите му стенат. Небето му гори. А от нас зависи дали ще се научим да пазим това, което обичаме — преди да го покрие сянката на дима завинаги.

Снимка: Диана Русинова, Facebook