Пловдив, 21:00 ч. Температурата най-сетне е паднала до „поносими“ 31 градуса след ден, в който жегата по улиците можеше спокойно да се реже с нож. Гражданите, оцелели след 40-градусовия ад, най-накрая се осмеляват да напуснат климатизираните си убежища. Мечтаят за разходка, глътка въздух, нещо нормално... Но не би.

Тъкмо започват да си припомнят какво е да дишаш — и изведнъж... пушек. Дим. Плътен облак от нещо, което не прилича нито на прохлада, нито на романтика. Мирише на химия, прилича на пожар, а усещането е на евакуация. Оказва се – класическо пръскане срещу комари. Стратегически — точно когато хората излизат навън.

Репортер на GlasNews разказва как дама, видяла дима, инстинктивно се обърнала и тръгнала назад, мислейки че Пешеходния мост гори. Не, драги пловдивчани, не гори — само ви обгазяват в името на по-малко ухапвания.

Да, пръскането трябва да се случва вечер. Но защо точно когато е пълно с хора? Нима няма по-добро време за отровна мъгла от онова, в което най-много граждани са се завлекли към реката за малко прохлада? Дали следващия път няма направо да пуснат дрон с мегафони: „Пръскане започва! Дишайте на отговорност“.

Комарите може и да ги няма след това. Но и хората няма да ги има. Ще се разбягат, ще се изплашат и най-вече – ще останат с поредния абсурден вкус в устата. Този път – и буквално.