Във Велико Търново явно е започнала нова ера. Ера, в която природата пренаписва правилата, а квартал „Бузлуджа“ е първата сцена на този зоологичен преврат. Там – пред очите на жителката Ваня Стойчева – плъх с олимпийско спокойствие похапва пред две котки, които… просто гледат. Нито ръмжене, нито преследване, нито дори леко „мяу“ за респект. Само лежерно мълчание и примиренческа философия в стил „мен това не ме засяга“.

Снимката разкрива всичко, което трябва да знаете: Плъхът – в центъра, върху листче, като на пикник. Котките – от двете страни, сякаш пазят периметъра, но от уважение към клиента.

Социалните мрежи кипят: „Това са котки от Поколението Z. Не им се работи.“

Може би най-точната диагноза на съвременния котешки дух. Защо да ловиш плъхове, като доброволци ти сервират гранули два пъти на ден, на различни локации? Естествен подбор? Да, бе! Вече сме на „кетъринг подбор“.

Друг коментар допълва:

„Пишманските котки получават гранули и консерва… и знаят, че храната ще бъде поднесена така или иначе.“

Е, как да не станат „инфлуенсъри на дивата фауна“? Вечер – консерва, сутрин – зрелищно наблюдение на плъх, койтосладко си похапва.

Разбира се, за някои това не е просто модерна криза, а носталгия: „Едно време през социализма какви котки имаше… сега и те станаха джендъри.“

Едно време котката гонила плъхове, сега котката гони… лайкове. Стари времена, нов морал. Кулминацията идва от потребител, който разказва своя травматичен инцидент:

„Лятото бях свидетел котката да бяга от плъх.“

Какво предстои? Ако тенденцията продължи: плъховете ще започнат да събират храна за котките; котките ще пускат тиктокове „Как да съжителстваме мирно с по-едрите видове“; кварталът ще стане резерват по Програма „Екоравноправие“.

Природата в България винаги е била уникална, но в кв. „Бузлуджа“ е направо авангардна. Ако някой учен търси пример за обърната хранителна верига, ето го – между два храста, върху едно найлонче и под присмеха на две котки...