Пловдив се нарежда сред големите световни градове, които имат свое цвете-символ – знак за културна идентичност, история и връзка с природата. Макар градът да няма официално утвърдена флорална емблема, хризантемата все по-ясно се очертава като естествен символ на „Перлата на Тракия“, с дълбоки исторически и културни основания.

Цветята като език на градовете

По света много градове избират цвете, чрез което разказват своята история и характер. Хирошима почита олеандъра – не само като символ на устойчивостта, но и защото това е първото цвете, разцъфнало след атомната бомбардировка. Флоренция е поставила лилията в герба си като знак за благородство и красота, Пекин се асоциира с китайската роза, а Ню Орлиънс – с водната лилия, превърнала се в символ на възстановяването след урагана „Катрина“. В Барселона дори тротоарите носят флорален отпечатък чрез емблематичните плочки „панот де флор“.

Флоралните символи не са просто украса – те създават усещане за принадлежност, насърчават грижата за градската среда и изграждат емоционална връзка между хората и мястото, в което живеят.

Защо хризантема и защо Пловдив

Макар гербът на Пловдив да е белязан от силата на тепетата, градът има и уникална историческа връзка с хризантемата. Именно оттук това екзотично азиатско цвете стъпва на българска земя. В края на XIX век Люсиен Шевалас – човекът, който създава парковете на Пловдив, облагородява тепетата и проектира Цар Симеоновата градина – донася хризантемата в града.

Този малко познат факт припомни скулпторът Цвятко Сиромашки при откриването на своята най-нова творба – пластиката „Хризантемите на Харизма“, разположена във вътрешния двор на „Рилон Център“. Композицията е реализирана по инициатива на Дентална клиника „Харизма“, чиито кабинети се намират в близост.

Кинетична скулптура с послание

„Хризантемите на Харизма“ носят характерния почерк на Цвятко Сиромашки – кинетична скулптура, в която мраморните цветове са монтирани върху специални метални елементи и се движат при полъх на вятъра или при човешко докосване. По думите на автора, идеята е композицията да бъде развита и в по-голям мащаб – между 3 и 4 метра, така че хризантемите да „оживяват“ в пространството.

Начало на нов символ

Сиромашки не за първи път оставя траен културен знак в Пловдив. По негово предложение Домът на културата носи името на Борис Христов, а скулптурната маска на фасадата му придава уникалност, каквато няма другаде по света. Сега хризантемата има потенциала да се превърне в новия флорален символ на града.

Самият скулптор разказва, че идеята се ражда по време на работата му върху паметника на Люсиен Шевалас в Цар Симеоновата градина, където са изобразени 10 вида хризантеми. „Запитах се – кои са цветята на Ню Йорк, на Вашингтон… а кое е цветето на Пловдив?“, споделя той. Според Сиромашки хризантемата символизира чистота, благоденствие и дълголетие, а историческата ѝ връзка с града я прави напълно естествен избор.

Пловдив и хризантемата – естествена връзка

Дали хризантемата официално ще стане цвете-символ на Пловдив, предстои да се види. Но началото вече е поставено – с изкуство, история и идея, която добавя нов пласт към културната идентичност на най-стария жив град в Европа.