В морето от новини за тежки пътнотранспортни инциденти една история от Плевен, споделена от Николай Христов на 17 март, носи лъч позитивизъм. Тя не е за катастрофа, нито за поредния шофьор нарушител, а за внимание, разбирателство и уважение на пътя.
Христов разказва как на 7 март около 17:00 ч., докато се намирал пред пешеходната пътека до Професионалната гимназия по транспорт, направил жест към приближаващ автомобил – помахал с ръка, за да мине шофьорката, независимо от пешеходното си предимство. Но жената зад волана не само спряла, а и настоятелно му показала, че уважава правото му на преминаване.
„Лъчезарна, с прелестна усмивка – тя ми благодари и настоя да ме изчака. Благодаря ѝ от сърце!“, написа Христов, като дори посочва номера на автомобила – РВ 8861 АЕ.
Според Христов случката може да изглежда маловажна за някои, но той не смята така. Напротив, тя носи важен урок за всички – както за шофьорите, така и за пешеходците.
Той подчертава, че опитните водачи могат да „четат езика на тялото“ на пешеходците и да преценят дали те ще стъпят на пътеката или ще изчакат. Но в крайна сметка правилата трябва да се спазват.
Същевременно той отправя важно послание и към пешеходците:
„Нека използваме предимството си с намалено доверие и не на всяка цена! Често хората навлизат внезапно на пътеката, улисани в мислите си, без да се оглеждат, защото смятат, че имат предимство. Но това невинаги ги предпазва“.
Историята на Николай Христов не просто ни напомня, че по пътищата има и културни шофьори, но и че предимството не е броня. Пешеходците и водачите трябва да бъдат внимателни и толерантни - не защото законът ги задължава, а защото това спасява животи.
В крайна сметка, една усмивка и жест на уважение могат да променят не само нечий ден, но и цялата култура на движение по пътищата.
Снимката е илюстративна.
