След решението на Върховния касационен съд относно Борислав Сарафов от Прокуратурата излязоха с позиция. На нея отговори председателят Галина Захарова.

С действията си ръководството на Върховния касационен съд (ВКС), в разрез с конституционно определената компетентност на съда, преследва единствено и само политически цели и задълбочаване на създадената ситуация на нестабилност в съдебната власт, която от своя страна е продиктувана от определени политически кръгове и техни отделни представители в самата съдебна система.

Това посочиха от прокуратурата в позиция, разпространена по повод становището на ВКС за и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.

ВКС се произнесе за правомощията на Сарафов

Прокуратурата на Република България разглежда разпространената на 2 октомври 2025 г. на официалната интернет-страница на ВКС информационна бележка по отношение едно от правомощията на главния прокурор като поредно действие, продиктувано от нестихващите опити за дестабилизиране на съдебната власт, се посочва в позицията.

Тревожното в случая е, че ако в последните години и особено в последните месеци тези действия бяха реализирани от определени политически лица и свързани с тях улични групи за натиск и медии, то със съжаление следва да се констатира, че този път ръководството на ВКС въвлича институцията в опит за постигане на нелегитимни цели в разрез с конституционното им задължение за укрепване на правовия ред и върховенството на закона, пишат още от прокуратурата. Демонстрацията идва на фона на притеснителните и недопустими атаки от последните месеци спрямо отделни съдии и цели съдебни състави, ангажирани с решения по дела с голям обществен интерес. Ръководството на ВКС остана глухо и сляпо за тези недопустими публични атаки срещу съда, се посочва в позицията. Дори напротив, вместо да ангажира вниманието си и да защити колегите си съдии, напълно игнорира създадената ситуация, а с настоящите си действия открито допринася за ерозирането на обществения авторитет спрямо основния постамент на държавата - нейната правосъдна система, в един глас с определени политически сили.

От прокуратурата посочват още, че тенденциозното посочване на отделни пасажи от прието преди две седмици становище на Наказателната колегия на ВКС, както и позоваване само на две отделни съдебни разпореждания, свързани с депозирани искания от главния прокурор за възобновяване на наказателни дела, са недопустим опит за манипулиране на общественото мнение. Остават неспоменати и извън обхвата на предоставената информация наличните противоположни становища на съдии от апелативните съдилища, с които са допуснати и се разглеждат по същество отправените искания от и.ф. главен прокурор и след визирания в информационната бележка срок. До апелативните съдилища са подадени 19 искания за възобновяване, от които до настоящия момент няма нито едно, което да не е допуснато за разглеждане.

От прокуратурата отбелязват, че в изпълнение на законовите си правомощия и.ф. главен прокурор и след 21.07.2025 г. е изпращал становища по законопроекти до Народното събрание и Министерския съвет, както и становища по конституционни дела, по които е конституиран като заинтересована страна от Конституционния съд. Нито един от тези държавни органи не е изразил позиция, сходна с тази на двамата съдии от Върховния касационен съд.

Изрично следва да се отбележи, че становището на Наказателната колегия на ВКС, част от което е отразено в информационната бележка, публикувана на официалната интернет-страница на ВКС, не поражда правни последици по отношение на валиден административен акт - решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Процесуално легитимиран да обсъжда и да поиска отмяна на този административен акт е единствено състав на Върховния административен съд, пишат от прокуратурата.

За съжаление единствените потърпевши от тези действия ще са страните по тези две наказателни дела, по които е поискано възобновяване, но то не е допуснато за разглеждане. С това се ощетяват правата на гражданите за бързо и справедливо разследване на наказателните дела, по които те или техни близки са в качеството на пострадали лица.

От прокуратурата уверяват българските граждани, че въпреки противодействието на ръководството на ВКС, занапред ще продължи да отстоява обществения интерес, като ще бъде и уважаван и достоен партньор в международен план.

Подчертаваме изрично респекта и уважението си към българския съд и всички достойни български съдии, които също, както и прокуратурата, са обект на засилен и нездрав политически интерес, се посочва в позицията.

Днес, председателят на ВКС Галина Захарова излезе с нейна позиция, разпространена от пресцентъра на съда. Ето каква е тя:

„Публикуваната на сайта на прокуратурата „позиция“ по повод постановените съдебни разпореждания от зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и председателя на Второ наказателно отделение на ВКС по съдържание е непремерена и засяга престижа на съдебната власт.

С нея недопустимо се оспорва суверенното правомощие на съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд независимо да изпълняват конституционната си задача.

Съгласно Конституцията на Република България Върховният касационен съд е висша съдебна инстанция. На този съдебен орган е възложено разглеждането и решаването на определен вид дела, включително и производствата по възобновяване на наказателни дела. Компетентността му да преценява основанията за допустимост, респективно основателност, на подадено искане за възобновяване е неоспорима. Няма демократична държава, в която представител на прокуратурата да си позволява публично да оспорва изключителното правомощие на съдиите от Върховния касационен съд да решават делата си въз основа на собствен тълкувателен анализ.

Стигматизирането на съдии за правните им изводи по конкретни дела – в случая за това, че не са споделили тълкуването на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по отношение на действието на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ – далеч надхвърля границите на допустимата критика, като поражда само негативна нагласа към съда, подкопава авторитета му и реално накърнява неговата независимост.

„Позицията“ съдържа опасни внушения за неясни политически обвързаности на „ръководството на ВКС“ и негово нелегитимно участие при решаване на делата.

Във Върховния касационен съд не се практикуват командно-административни методи на въздействие върху вътрешното съдийско убеждение, основано на закона и доказателствата по съответното дело. Съдиите са свободни хора, напълно политически неутрални, с отлична правна квалификация и високи нравствени качества, с устойчиво осъзнаване на съдийската си независимост. Мотивите на постановените разпореждания, предизвикали гнева на високопоставени представители на прокуратурата, достатъчно ясно разкриват присъщите за съдебните актове обективност, конкретен анализ, обоснованост на направените изводи. Внушението, че членовете на Общото събрание на Наказателната колегия се поддават на влияние и могат безкритично под натиск да приспособяват правните си изводи към определен удобен за някого резултат, тенденциозно ги злепоставя.

Държавното обвинение коментира решението на ВКС за Борислав Сарафов

Съдиите във Върховния касационен съд не са изпълнители на чужда воля. От тях не трябва да се очаква да нарушават служебните си задължения, за да оправдаят нечии очаквания.

В правовата държава е немислимо висши представители на прокуратурата да насъскват обществото срещу съда. Неморално е констатираното от съдиите нарушение на закона (чл. 173, ал. 15 от ЗСВ) да се противопоставя на правата на гражданите, пострадали от престъпления. Интересите на правосъдието няма как да бъдат защитени чрез мултиплициране на едно закононарушение, нито чрез игнорирането му. Тогава самата идея за законност би загубила смисъл.

Върховенството на закона е ценност от основно значение, необходима за доверието на гражданите в публичните институции. Съдът не може да изпълнява социалното си предназначение, ако държавните институции не зачитат неговите актове или насаждат недоверие към интегритета на съдиите, или опитват да всеят разделение между съдиите. Когато обективността на съдийската дейност безпочвено се поставя под съмнение, преследваният резултат е да се дискредитира независимостта на съда. А обругаването тъкмо на Върховната съдебна инстанция е ясен знак за мащабен натиск върху всички съдии. Именно такива цели са нелегитимни и в разрез с принципа на върховенството на правото. Опитите за постигането им трябва да срещнат решителна съпротива, защото декларираната ни съпричастност към европейските демократични ценности не е демагогия”.