Разходка в Ловеч се превърна в разочарование за млада майка и двете ѝ малки деца. Вместо чиста и приветлива среда, лъскавата нова беседка била осеяна с фасове, люспи от семки, празни кенове и опаковки, които загрозявали пространството и го правели неприятно за останалите посетители.

Жената разказва за случилото се във Facebook, като запазва анонимност, а публикуваните от нея снимки ясно показват нелицеприятната гледка. По думите ѝ замърсеното място се намира на новопостроената площадка в квартал „Младост“.

Вместо просто да подмине, майката решила да даде личен пример. Тя събрала част от боклуците и ги изхвърлила в коша, а към нея се включило и по-голямото ѝ дете – едва на 1 година и 5 месеца, което започнало да събира и хвърля отпадъци.

„Изглежда не е чак толкова сложно, нали?“, пише тя, но с болка отбелязва, че за съжаление не всички граждани са усвоили това елементарно умение.

Случката бързо предизвика реакции в социалните мрежи и отново повдигна вечния въпрос за личната отговорност, възпитанието и примера, който родителите дават на децата си. Жената е откровена и за собствените си навици, като подчертава, че дори като пушач не си позволява да хвърля фасове на земята.

„Ако децата виждат как мама и тате си хвърлят фасовете на земята, няма как после да очакваме чудеса“, коментира тя.

Публикацията ѝ завършва с горчиво обобщение – че често се оплакваме, че „нищо не се прави“ в града, но когато все пак нещо е изградено, го унищожаваме със същата скорост, с която се люпи семка.

Вижте целия разказ на една майка, избрала да даде пример, почиствайки чуждия боклук:

"Днес реших да заведа дечицата си на новопостроената площадка в квартал „Младост“. И какво да видя – фасове, семки, кенове, опаковки...

Събрах част от боклуците и ги изхвърлих в коша, а голямото ми дете (1 г. и 5 м.) започна да събира и хвърля също. Изглежда не е чак толкова сложно, нали?

За съжаление обаче част от гражданите не са усвоили това умение.

И тук идва моментът, в който ми се иска някои родители да си припомнят, че възпитанието започва от собствената им къща. Ако децата виждат как мама и тате си хвърлят фасовете на земята, няма как после да очакваме чудеса.

Аз също съм пушач, но чудо невиждано – използвам пепелници, кофите за боклук или в най-лошия случай найлончето от кутията, докато намеря контейнер.

Няма проблем, винаги можем да се оплачем, че нищо не правят в този град. Правят, просто ние го унищожаваме със скоростта, с която се люпи семка.“