Протестите у нас бяха на първа страница на вестник "New York Times" в петък СНИМКИ и ВИДЕО

В социалните мрежи се появиха снимки, които показват снимка от големите антиправителствени протести у нас на 10 декември на първа страница на може би един от най-известните американски вестници - New York Times.

В публичното пространсто обаче някои твърдяха, че публикуваните в социалните мрежи кадри са фалшиви, най-вероятно направени с помощта на изкуствен интелект.

Това обаче не е така, видя GlasNews. Всъщност, протестите наистина са на първа страницата в петъчното (12 декември) издание, като кадър от демонстрациите в София беше и най-голямата снимка на страницата.

Въпросният кадър показва снимка от птичи поглед на протеста в София. На нея се виждат големият брой хора, започващи от Ларгото и стигащи отвъд художествената галерия. Според анализ на площта и гъстотата на хората, основан на въздушните снимки от Ларгото и прилежащите пространства, броят на присъстващите е бил между 120 000 и 150 000 души. 

Но как отрази изданието протестите. Вижте в следващите редове:

Българският министър-председател подаде оставка в четвъртък след по-малко от година на поста, признавайки „гласа на народа“ след масовите протести срещу корупцията в правителството през последните седмици.

Премиерът Росен Желязков беше шестият, заемал поста за пет години, след като, както много от предшествениците му, беше унищожен от политическа и икономическа нестабилност. Съобщението му дойде минути преди законодателите да гласуват вот на недоверие срещу неговото правителство.

„Нашето желание е да се издигнем до нивото, което обществото очаква“, каза г-н Желязков пред репортери в парламента в столицата София. „Чухме гласа на хората, които протестираха. Трябва да отговорим на техните искания, а това, което те изискват в момента, е оставката на правителството.“

Десетки хиляди българи протестираха през последния месец не само в София, но и в цялата страна, в рядка проява на национална солидарност. Според повечето сведения, демонстрантите са представлявали хора от различни възрасти, но са включвали необичайно голям брой млади хора – демографска група, която обикновено не се свързва с активна политическа ангажираност в България. 

Движението срещу коалиционното правителство на г-н Желязков започна заради предложения бюджет за следващата година, който би увеличил данъците и осигуровките за социално осигуряване, за да финансира повече публични разходи в България, една от най-бедните страни в Европейския съюз.

Това трябваше да бъде и първият бюджет на страната, изчислен в евро, тъй като България официално го приема за своя валута на 1 януари. Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, прогнозира миналия месец , че този ход може за кратко да увеличи инфлацията.

Протестното движение се разрасна и обхвана по-широки проблеми, включително корупцията, каза Димитър Керанов, български анализатор в Германския фонд „Маршал“ в Берлин. Той каза, че много хора, които са загрижени за корупцията в правителството, вярват, че тя се подхранва от политици, които подкрепят съюза с Русия. „Протестите може да са започнали заради бюджета, но всъщност става въпрос за това къде има корупция в правителството, което в крайна сметка служи на обществения интерес“, каза той.

Въпреки това, каза той, протестите показват как страната „е на път“ към Запада и всяко схващане, че България е дърпана между Европа и Русия, „изглежда по-голямо, отколкото е в действителност“.

Въпреки че Русия поддържа влияние сред част от политическия и икономически елит на България, то намалява с навършването на пълнолетие от страна на по-младите граждани, каза Керанов. Отдръпването от Русия се засили едва след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна през 2022 г. 

Мария Цакова, 27-годишна специалистка по комуникации, живееща в София, каза, че е видяла десетки млади хора да се присъединяват към демонстрации през последните седмици. Тя каза, че ги вижда като движеща сила, разпространяваща информация в социалните медии и помагаща за активизиране на антиправителственото движение.

Цакова заяви, че България трябва да сложи край на корупцията и да установи независима съдебна система. Родом от Варна, пристанищен град на Черно море, тя отбеляза, че кметът на града е бил арестуван наскоро, ход, който лидерите на опозицията определиха като политически мотивиран.

Цакова изрази надежда, че протестиращите могат да натрупат инерция от оставката на г-н Желязков. „Надявам се, че ще можем да поддържаме същото ниво на ангажираност и гражданско участие до следващите избори“, каза тя. „Надявам се, че поколението Z ще направи гласуването вирусно.“

Оставката на Желязков беше „неизбежна“, каза Росина Пенчева, 38-годишна кураторка на изкуство и организаторка на културни събития, която присъства на някои от протестите.

„Хората са уморени да бъдат лъгани и нямаше да се успокоят, докато правителството не се оттегли“, каза тя.

Според скорошно проучване, около 70 процента от българите подкрепят вълната от протести.

Българите са разочаровани от трайната корупция в правителството, както и от години на нефункциониране на демокрацията. Проблемът е споделен в голяма част от Източна Европа, особено в бившите комунистически страни, които се борят с историческите си връзки с Русия, докато се обръщат към Запада.

България, която някога беше близък съюзник на Съветския съюз, се присъедини към НАТО през 2004 г., а към Европейския съюз три години по-късно. 

Разочарованието на избирателите е допринесло за изключителната смяна на правителството в България, каза г-н Керанов. Желязков е едва третият редовно избран министър-председател от 2021 г. насам. 

В четвъртък Желязков предупреди за бурни месеци, предстоящи за страната, отбелязвайки, че няма да има редовен кабинет, „който да води страната по мирен път“ през първите месеци след влизането ѝ в еврозоната.

Ръководителят на Българската национална банка заяви, че преминаването към еврото все още продължава, въпреки катаклизмите, съобщи финансираната от държавната Българска информационна агенция в четвъртък. Но бюджетът вероятно е в застой, докато новото ръководство не поеме властта, и не е ясно кога президентът Румен Радев ще свика нови избори или ще започне процеса на сформиране на служебно правителство.

Но ако не друго, протестите бяха проява на това, което Желязков нарече гражданска енергия, която „трябва да бъде подкрепяна, трябва да бъде насърчавана“.

„Това беше протест за ценности“, каза той.

В друг материал, New York Times сподели и видео от масовото недоволство у нас. Ето какво бе то: